Робин Хоб - Тронът

Отворих уста. Опитах се да кажа, че искам да видя Славея, че не желая да я отпращам.

— Зная. И знахарката още е в Кедров хълм. Но певицата е хитра. Разпита децата за непознати хора. А както обикновено, децата знаят всичко.

— И разказват всичко — сърдито прибави шутът. — Виждам, че не ми остава друг избор.

— Ще ги приемеш ли?

Кратък смях.

— Не, разбира се. Исках да кажа, че ще ги излъжа.

Лъчите на следобедното слънце косо осветяваха затворените ми клепачи. Събудих се от спорещи гласове.

— Само искам да го видя. — Женски глас, сърдит. — Зная, че е тук.

— О, трябва да призная, че си права. Но той спи. — Шутът — с влудяващо спокойствие.

— Въпреки това ще го видя. — Славея, упорито.

Шутът тежко въздъхна.

— Мога да те пусна да го видиш. Но тогава ще поискаш да го докоснеш. А щом го докоснеш, ще поискаш да изчакаш, докато се събуди. А щом се събуди, ще поискаш да си поговориш с него. И няма да има край. А днес имам много работа. Времето на майстора на играчки не му принадлежи.

— Ти не си майстор на играчки. Зная кой си. Зная и кой е той.

Студът нахлуваше през отворената врата. Свих се под одеялата си. Искаше ми се да затворят.

— О, да, вие с Кетъл знаете нашата голяма тайна. Аз съм Белия пророк, а той е овчарят Том. Но днес съм зает да предсказвам на кукли, които ще бъдат довършени утре, а той спи. И брои овце в съня си.

— Не това исках да кажа. — Славея сниши глас, но въпреки това я чувах. — Той е Фицрицарин, син на Рицарин. А ти си шутът.

— Преди може и да съм бил шутът. Тук в Джаампе всеки го знае. Но сега съм Майстора на играчки. Тъй като вече не използвам другото име, ако искаш, можеш да го вземеш за себе си. Що се отнася до Том, мисля, че напоследък е приел името Голямата възглавница.

— Ще отида при кралицата.

— Мъдро решение. Ако искаш да станеш неин шут, определено трябва да се срещнеш с нея. Но сега ми позволи да ти покажа нещо друго. Не, отдръпни се, моля те, за да го видиш. Ето, гледай. — Чух затръшването на вратата и спускането на резето. — Външната страна на вратата ми — весело съобщи шутът. — Сам я боядисах. Харесва ли ти?

Разнесе се приглушен удар с юмрук, последван от още няколко. Като си тананикаше под нос, шутът се върна на работната си маса, взе дървената глава на недовършената си кукла и четката си, после хвърли поглед към мен.

— Заспивай. Тя няма да се срещне скоро с Кетрикен. Напоследък кралицата не приема много хора. А когато я приеме, едва ли ще й повярва. Засега не можем да направим нищо друго. Така че спи, докато можеш. И събирай сили, защото се боя, че ще ти трябват.

Слънце, осветяващо бял сняг. Легнал по корем сред дърветата, вперил очи към една поляна. Млади човеци играят, гонят се, скачат и се блъскат в снега. Много приличат на вълчета. Завиждаме им. Ние никога не сме играли с други вълчета. Копнеем да изтичаме долу и да се присъединим към тях. Ще се уплашат, предупреждаваме се ние. Само ще гледаме. Острите им викове кънтят във въздуха. Дали и нашето малко женско ще стане като тях, питаме се? Плитките им летят зад тях, докато се гонят в снега.

— Фиц. Събуди се. Трябва да поговоря с теб.

Нещо в гласа на шута проникна през мъглата и болката. Отворих очи и мъчително примижах. В стаята цареше мрак, но той бе оставил няколко свещи на пода до леглото ми. Сега седеше до тях и сериозно се взираше в лицето ми. Не можех да разчета изражението му — струваше ми се, че в очите и в ъгълчетата на устата му играе надежда, ала в същото време сякаш се готвеше да ми съобщи лоша вест.

— Чуваш ли ме — попита той.

Успях да кимна.

— Да. — Гласът ми бе толкова пресипнал, че не можех да го позная. Вместо по-силен, се чувствах така, сякаш по-силна ставаше раната. Болката се разпространяваше с всеки следващ ден и постоянно дразнеше съзнанието ми, което ми пречеше да мисля.

— Бях на вечеря със Сенч и Кетрикен. Той има новина за нас. — Шутът внимателно се вгледа в лицето ми. — Сенч казва, че в Бък имало дете от рода на Пророците. Все още било бебе, незаконородено. Но от същия Пророчески произход като Искрен и Рицарин. Той се кълне в това.

Затворих очи.

— Фиц. Фиц! Събуди се и ме изслушай. Сенч иска да убеди Кетрикен да го обяви за свое законно дете от Искрен, скрито, за да го защитят от убийци. Или да каже, че момиченцето е копеле на Искрен, но че тя го осиновява и го обявява за своя наследница.

Не можех да помръдна. Не можех да дишам. Дъщеря ми, разбрах аз. Скрита и пазена от Бърич. За да бъде пожертвана за трона. Взета от Моли и дадена на кралицата. Моето момиченце, чието име дори не знаех. Взето, за да стане принцеса и след време — кралица. Завинаги да ми бъде отнето.