Робин Хоб - Тронът

В разказа му имаше и други новини. Сажда и Дорест били добре. Въпреки годините си Сажда забременяла от младия жребец. Поклатих глава. Славен бе направил всичко възможно да предизвика война. Смятали, че разбойническите банди, които вилнеели в Планините, били пратени от него. Зърното, за което било платено през пролетта, изобщо не било получено, на планинските търговци не позволявали да пресичат границата със стоките си. Няколко селца край границата с Шестте херцогства били плячкосани и опожарени. Макар да се разгарял бавно, гневът на крал Ейод вече пламтял с пълна сила. Въпреки че планинският народ нямал действаща войска, всички щели да грабнат оръжие при призива на своята Жертва. Войната била неизбежна.

Шутът знаеше и някои неща за Търпение, господарката на Бъкип, пренасяни от уста на уста до Планините от търговци и контрабандисти. Тя правела всичко възможно, за да отбранява бъкското крайбрежие. Парите свършвали, ала народът й плащал „данъка на господарката“, както започнали да го наричат, и тя го разпределяла между ратниците и моряците си. Бъкип още не бил паднал, въпреки че пиратите вече имали укрепления по целия бряг на Шестте херцогства. Зимата прекратила войната, но пролетта отново щяла да окъпе крайбрежието в кръв. Някои от по-малките замъци говорели за договори с алените кораби. Други открито предлагали да им плащат дан с надеждата да избегнат претопяването.

Крайбрежните херцогства нямало да издържат още едно лято. Така казал Сенч. Той пристигнал в Джаампе по тайни пътища в средата на лятото, преоблечен като амбулантен търговец, ала се разкрил на кралицата. Тогава шутът го видял.

— Войната го подмладява — отбеляза той. — Движи се като двайсетгодишен младеж. Носи меч и в очите му гори огън. Зарадва се, че в корема й расте наследник на Пророците, и двамата дръзко крояха планове да възкачат детето на Искрен на престола. Но това беше през лятото. — Шутът въздъхна. — Сега чух, че пак се бил върнал. Мисля, че кралицата му е казала за детето. Още не съм го виждал. Нямам представа с какво може да ни обнадежди сега. Трябва да има наследник на Пророческия трон. Искрен трябва да ни даде престолонаследник. Иначе… — Той направи безпомощен жест.

— Защо да не е Славен? Няма ли да е достатъчно и неговото дете?

— Не. — Погледът му заблужда. — Не. Уверявам те, въпреки че не мога да ти кажа защо. Във всички бъдещи времена, които съм виждал, той няма дете. Дори незаконородено. Във всички времена той е последният Пророк и довежда мрака.

Побиха ме тръпки. Изглеждаше ми извънредно странен, когато говореше такива неща. И странните му думи ме подсетиха за друга моя тревога.

— Запознах се с две жени. Една пътуваща певица, Славея, и една стара поклонничка, Кетъл. Пътуваха насам. Кетъл търсеше Белия пророк. Изобщо не ми хрумна, че може да си ти. Чувал ли си нещо за тях? Дали са стигнали в Джаампе?

Той бавно поклати глава.

— Откакто зимата затвори пътищата, никой не е търсил Белия пророк. — Забеляза безпокойството на лицето ми и замълча. — Разбира се, аз не научавам за всички, които пристигат. Може да са в Джаампе. Но не съм чувал нищо за тях. — И неохотно прибави: — По пътищата върлуват разбойници. Може да са се… забавили.

Може да бяха мъртви. Бяха се върнали да ме спасят, а аз ги бях отпратил сами.

— Фиц?

— Добре съм. Ще ми направиш ли една услуга, шуте?

— Вече не ми харесва този тон. Каква услуга?

— Не казвай на никого, че съм аз. Не казвай на никого, че съм жив, поне засега.

Той въздъхна.

— Даже на Кетрикен ли? Да не й кажа, че Искрен е жив, така ли?

— Искам сам да направя онова, за което съм дошъл. Нямам намерение да събуждам в нея лъжливи надежди. Тя вече е преживяла смъртта му. Ако й го върна, ще има достатъчно време за радост. Зная, че искам много. Но нека си остана странникът, когото лекуваш. По-късно може да имам нужда от помощта ти, за да открия една стара карта от библиотеката на Джаампе. Но когато замина, искам да съм сам. — Извърнах поглед и прибавих. — Нека Фицрицарин си остане мъртъв. Така е най-добре.

— Не може да не искаш да видиш поне Сенч — сякаш не вярваше на ушите си, каза той.

— Дори Сенч не бива да знае, че съм жив. — Замълчах, като се чудех какво повече ще разгневи стареца: че съм се опитал да убия Славен, след като той винаги ми го е забранявал, или че толкова глупаво съм се провалил. — Тази задача трябва да е само моя.

Шутът пак въздъхна.

— Не казвам, че съм съгласен с теб. Но няма да те издам на никого. — Той тихо се засмя. Разговорът замря. Бутилката бе празна. Мълчахме и пиянски се гледахме. Треската и брендито горяха в мен. Имах да мисля за прекалено много неща и не можех да направя почти нищо. Ако лежах неподвижно, болката в гърба ми стихваше до пулсиране, което следваше туптенето на сърцето ми.