Робин Хоб - Тронът

Не отговорих.

— Разбра ли ме?

Кимнах.

— Добре. Виж сега, ако не ми създаваш неприятности, ще се отнасям с теб както трябва. Ако имам каквито и да било проблеми с теб, другите ще споделят твоите лишения. Разбра ли?

Отговорих му също толкова тихо.

— Наистина ли смяташ, че ме интересува дали ще пролееш кръвта на Ник, който ме предаде?

Бърл се усмихна. Усмивката му ме вледени, защото някога бе принадлежала на един добродушен дърводелски чирак. Сега друг Бърл носеше неговата кожа.

— Хитър си, копелдако, хитър си, откакто те познавам. Но имаш същата слабост като баща си и Самозванеца — вярваш, че животът дори само на един от тия селяндури струва колкото твоя. Само да ми причиниш някакви неприятности, и ще платят всички, до последната си капка кръв. Разбра ли ме? Дори Ник.

Той беше прав. Нямах смелост да си представя, че поклонниците може да платят заради моята дързост.

— Ами ако не ти създавам проблеми? Какво ще стане тогава с тях?

Бърл поклати глава на глупавата ми загриженост.

— Три години робство. Ако не бях толкова добър, щях да им отсека едната ръка, защото са нарушили кралска заповед, като са се опитали да пресекат границата, и заслужават да бъдат наказани като предатели. Десет години за контрабандистите.

Знаех, че почти никой от тях няма да оцелее.

— А певицата?

Нямам представа защо отговори на въпроса ми.

— Певицата ще умре. Вече ти е известно. Знаела е кой си, защото Уил я разпита в Синьото езеро. И е решила да ти помогне, вместо да изпълни дълга си към своя крал. Тя е предателка.

Думите му отново разпалиха гнева ми.

— Като ми помагаше, тя изпълняваше дълга си към своя истински крал. И когато Искрен се върне, ще изпиташ гнева му. Няма да има кой да защити нито теб, нито останалите от вашата лъжлива котерия.

За миг Бърл само ме гледаше. Овладях се. Бях говорил като дете, което заплашва другарчето си с гнева на батко си. Думите ми бяха излишни, дори нещо повече.

— Стража! — Бърл изобщо не повиши глас, но двамата стражници мигом се озоваха в шатрата с мечове, насочени към лицето ми. Той се държеше така, като че ли не забелязваше оръжията. — Доведете певицата. И се погрижете този път да не се „разбеснее“. — Когато се поколебаха, Бърл поклати глава и въздъхна. — Вървете и двамата. Пратете ми сержанта си. — След като ни оставиха сами, той направи недоволна гримаса.

— Виждаш ли с какви хора ме карат да работя. Лунно око винаги е бил помийната яма за стражници в Шестте херцогства. Страхливци, глупаци, бунтари и мързеливци. И после трябва да понасям гнева на своя крал, след като провалят всяка възложена им задача.

Струва ми се, че наистина очакваше да му съчувствам.

— Значи Славен те е пратил при тях — вместо това отбелязах аз.

Бърл ми се усмихна странно.

— Както крал Умен прати тук баща ти и Искрен.

Това бе вярно. Сведох очи към дебелата овча кожа, която покриваше пода. От дрехите ми се стичаше вода. Топлината от мангала проникваше в мен и ме караше да треперя, сякаш тялото ми излъчваше насъбрания студ. За миг се пресегнах. Моят вълк спеше. Беше му по-топло, отколкото на мен. Бърл взе едно гърне от масичката до стола си, наля си чаша вдигащ пара говежди бульон и отпи. Усетих мириса му. Той въздъхна и се отпусна назад.

— Изминахме дълъг път от там, откъдето започнахме, нали? — Гласът му звучеше почти разкаяно.

Кимнах. Бърл бе предпазлив човек и не се съмнявах, че ще изпълни заплахите си. Бях виждал формата на неговото Умение, бях видял и как Гален го превива и го превръща в инструмент на Славен. Той беше предан на един самозван принц. Гален му го бе внушил и Бърл вече не можеше да отдели това от Умението си. Имаше амбиции за власт и обичаше ленивия живот, който му осигуряваше Умението. Ръцете му вече не бяха мускулести от работа. Коремът му опъваше туниката, бузите му тежко висяха. Изглеждаше десетина години по-възрастен от мен. Ала щеше да брани положението си от всичко, което го застрашеше. При това свирепо.

Сержантът пръв стигна до шатрата. Скоро след това хората му доведоха Славея. Тя влезе с достойнство, въпреки насиненото си лице и подутата си устна. С ледено спокойствие се изправи пред Бърл. Навярно единствено аз усещах сдържаната й ярост. Не проявяваше нито следа от страх.

Когато певицата застана до мен, Бърл впери поглед в нас. После я посочи с показалец.

— Известно ти е, че този човек е Фицрицарин, копелето-осезател.

Славея не отговори. Това не бе въпрос.

— В Синьото езеро Уил, служител на крал Славен от Галеновата котерия, ти предложи злато, ако ни помогнеш да открием този човек. Ти отрече да ти е известно местонахождението му. — Бърл замълча, сякаш й даваше възможност да каже нещо. Тя продължи да мълчи. — И все пак те откриваме пак да пътуваш в неговата компания. — Той дълбоко си пое дъх. — И сега Фицрицарин ми каза, че като му служиш, ти служиш на Искрен Самозванеца. И ме заплаши с Искреновия гняв. Преди да взема решение как да постъпя с теб, кажи ми, съгласна ли си с това? Или той лъже?