Робин Хоб - Тронът

— Прехвърлете се оттатък с Том и каручката — нареди Ник на мокрите контрабандисти, които вече веднъж бяха прекосили реката. — Аз и другите момчета ще докараме конете с последния курс. Стойте настрани от кобилата в случай, че почне да рита.

Те предпазливо се качиха, като гледаха Нощни очи почти също толкова недоверчиво, колкото и коня. Застанаха зад каручката, докато ние с вълка бяхме на носа. Надявах се, че копитата на кобилата няма да ни достигнат там.

— Мисля, че е по-добре да дойда с вас — в последния момент заяви Ник, отвърза сала и усмихнато махна на хората си. Мулетата на отсрещния бряг започнаха да се изкачват по склона и ние с рязко дръпване навлязохме в реката.

Да наблюдаваш нещо отстрани никога не може да се сравнява с това да го правиш. Първите пръски вода ме накараха да ахна. Изведнъж се превърнахме в играчка, оставена на милостта на едно непредсказуемо дете. Реката бушуваше около нас, подмяташе сала и сърдито ревеше, задето не може да ни откъсне от въжетата. Салът внезапно потъна надолу и аз се вкопчих в перилата. Водата заля палубата и ме дръпна за глезените. Втория път, когато в носа се разби вълна и намокри всички ни, кобилата изцвили. Пуснах парапета с намерението да я хвана за оглавника. На двама от мъжете, изглежда, бе хрумнала същата идея. Те се придвижваха напред, като се държаха за каручката. Дадох им знак да се върнат и се обърнах към кобилата.

Никога няма да узная какво се опитваше да направи онзи човек. Може би да ме удари с дръжката на ножа си. С периферното си зрение зърнах движението и се завъртях към него точно когато салът отново хлътна. Той не ме улучи и залитна напред към кобилата. Тя панически започна да рита, бясно отметна глава и ме отхвърли. Едва успях да запазя равновесие. Мъжът отново ме нападна. Зад каручката Ник се бореше с другия и гневно викаше, че бил дал дума и имал чест. Избегнах атаката на противника си и в следващия миг в носа се разби поредната вълна, която заля палубата и ме отнесе към центъра й. Хванах се за колелото на каручката. Бях изтеглил меча си до половината, когато някой друг ме сграбчи изотзад. Първият ми противник ухилено се приближаваше с ножа си, този път с острието напред. Изведнъж покрай мен профуча мокро космато тяло. Нощни очи го удари в гърдите и го блъсна към перилата.

Чух изпращяване на дърво. Бавно, съвсем бавно вълкът, човекът и парапетът започнаха да се накланят към водата. Хвърлих се към тях, като повлякох нападателя си със себе си. Докато падаха, успях с една ръка да хвана опашката на Нощни очи и с другата да се задържа за дъските. За да го направя, трябваше да пожертвам меча си. Главата на вълка се появи над ръба на палубата, сетне предните му лапи, и той започна да се катери.

В този момент някой силно ме изрита в рамото и притъпената болка отново избухна. Следващият ритник ме улучи в слепоочието. С удивление видях, че разтварям пръсти. Реката грабна Нощни очи и го отнесе.

— Братко! — извиках аз. Бученето на водата заглуши думите ми и следващата вълна напълни устата и носа ми. Когато отново можех да дишам, се опитах да се изправя на четири крака. Мъжът, който ме беше ритнал, приклекна до мен и опря ножа си в гърлото ми.

— Просто не мърдай и се дръж — заповяда ми той. После се обърна и извика на Ник: — Ще го направя както искам аз!

Не отговорих. Отчаяно се пресягах към вълка, като влагах в това цялата си сила. Салът отново потъна и ледената вода ме обля. Задавих се. Не знаех къде свършвам аз и къде започва Нощни очи. Ако изобщо още беше жив.

Ненадейно салът застърга в дъските на рампата.

Те се опитаха да ме изправят. Единият отдръпна ножа си преди вторият здраво да ме е хванал за косата. Нахвърлих се върху тях, без да мисля какво могат да ми направят. Излъчвах омраза и ярост и изпадналите в паника коне последваха примера ми. Единият от противниците ми падна близо до кобилата и тя заби копито в ребрата му. Оставаха двама или поне така си мислех. Блъснах първия в реката и той остана там, вкопчен в дъските на сала, докато аз стисках другаря му за гърлото. Ник извика нещо, което ми прозвуча като предупреждение. Стисках гърлото на съперника си и блъсках главата му в палубата, когато другите ме нападнаха. Носеха златистокафявите си униформи съвсем открито. Опитах се да ги накарам да ме убият, ала не го направиха. Чух други викове от склона и ми се стори, че разпознавам гневния глас на Славея.

След малко лежах завързан на снега. Пазеше ме мъж с гол меч. Не знаех дали заплашва мен, или са го натоварили да не позволи на другите да ме убият. Те стояха в кръг и ме гледаха хищно като глутница вълци, обкръжила елен. Не ме интересуваше. Отчаяно продължавах да се пресягам, без да ме е грижа какво могат да ми направят. Усещах, че някъде Нощни очи се бори за живота си. Връзката ни бързо отслабваше.