Робин Хоб - Тронът

— Най-добре ще е да й пратя вест — по-скоро на себе си, отколкото на Славея казах аз. — Но не зная точно къде е. Нито на кого мога да доверя такова послание.

— Откога сте разделени — попита певицата.

— С Моли ли? Близо година.

— Година! Мъже — тихо измърмори тя. — Потегляте на бой или път и очаквате животът да ви чака, когато се завърнете. Смятате, че жените трябва да орат нивите, да отглеждат децата, да поправят покрива и да се грижат за кравите, та когато се върнете, да заварите стола си пред огнището и топъл хляб на масата. Да, и топло тяло в кревата, което все още ви чака. — Гласът й започваше да звучи гневно. — Колко дни не си бил при нея? Е, точно толкова дни тя е трябвало да се справя без теб. Времето не спира за нея само защото те е нямало. Как си я представяш? С бебето на ръце пред топлото огнище, нали? А какво ще кажеш за това? Бебето е вътре, плаче, зарязано на леглото, а тя е навън на дъжда и вятъра и се опитва да нацепи дърва, защото огънят е угаснал, докато е ходила да смели жито на мелницата.

Пропъдих този образ. Не. Бърич нямаше да го допусне.

— В главата си я виждам по много начини. Не само в хубави мигове — защитих се аз. — И тя не е съвсем сама. Един мой приятел се грижи за нея.

— А, приятел значи — спокойно се съгласи Славея. — И той е красив, смел и достатъчно дързък, за да открадне сърцето на всяка жена, нали?

Изсумтях.

— Не. Той е стар. Упорит и свадлив. Но мога да разчитам на него. Той винаги се отнася добре с жените. Учтиво и мило. Ще се грижи и за нея, и за детето. — Усмихнах се и с искрено убеждение прибавих: — Ще убие всеки мъж, който, според него представлява заплаха за тях.

— Можеш да разчиташ на него, казваш, така ли? Добре се отнасял с жените, а? — С престорен интерес повиши глас Славея. — Знаеш ли колко рядко се среща такова нещо при мъжете? Кажи ми кой е той, искам го за себе си. Ако твоята Моли го пусне.

Признавам, че за миг изпитах тревога. Спомних си, че веднъж, когато ме дразнеше, Моли ми каза, че съм бил най-хубавото нещо, излязло от конюшните след Бърич. Тъй като не бях сигурен дали това е комплимент, тя ми разкри, че жените го харесвали въпреки мълчаливостта и сдържаността му. Дали не бе гледала на Бърич по по-особен начин? Не. Същия ден Моли се беше любила с мен, бе останала с мен въпреки невъзможността да се оженим.

— Не. Тя обича мен. Единствено мен.

Не бях имал намерение да изрека думите на глас. Някаква нотка в гласа ми трябва да беше докоснала по-нежните струни в душата на Славея. Тя престана да ме измъчва.

— Е, добре тогава. Все пак мисля, че трябва да й пратиш вест. За да има надежда, която да я крепи.

— Ще го направя — обещах. Веднага щом стигнех в Джаампе. Кетрикен щеше да знае как да се свърже с Бърич. Можех да пратя съвсем кратко писмо, тъй като имаше вероятност да попадне в чужди ръце. Можех да го помоля да й съобщи, че съм жив и че ще се върна при нея. Но как щях да му пратя това писмо?

Лежах и мислех в мрака. Не знаех къде живее Моли. Лейси навярно знаеше. Ала не можех да пратя писмо по Лейси, защото Търпение щеше да научи. Не. Те не биваше да узнаят. Трябваше да е някой, на когото и двамата да имаме доверие. Не Сенч. Не защото му нямах доверие, а защото никой нямаше да има представа как да го открие, дори да го познаваше под това име.

Някъде в обора един от конете подритна с копито стената на яслата си.

— Умълча се — прошепна Славея.

— Мисля.

— Не исках да те разстройвам.

— Не си ме разстроила. Просто ме накара да се замисля.

— О. — Мълчание. — Страшно ми е студено.

— И на мен. Но навън е още по-студено.

— От това не ми става по-топло. Прегърни ме.

И без да дочака отговор, се притисна към гърдите ми и пъхна глава под брадичката ми. Ухаеше приятно. Как така жените винаги успяват да ухаят приятно? Несръчно я прегърнах, благодарен за топлината й, но неспокоен поради близостта й.

— Така е по-добре — въздъхна Славея. Усетих, че мускулите й се отпускат. — Надявам се скоро да имаме възможност да се изкъпем — прибави тя.

— И аз.

— Не че миришеш чак толкова лошо.

— Благодаря ти — малко кисело отвърнах аз. — Имаш ли нещо против да поспим?

— Не. — Певицата постави ръка на хълбока ми и добави: — Щом не се сещаш за нищо друго.

Успях да си поема дъх. „Моли“ — казах си. Славея бе толкова топла и близка, ухаеше толкова сладостно. В нейния менестрелски начин на живот онова, което предлагаше, не означаваше нищо. За нея. Но какво всъщност означаваше Моли за мен?

— Казах ти. Женен съм. — Беше ми трудно да говоря.