Робин Хоб - Тронът

През втората си нощ в хана чух слуха, че на половин ден път от Извора на Джерниган били намерени дванадесет кралски стражници, заклани от разбойници. До следващата вечер някой беше направил връзката и се говореше, че телата били разкъсани и нахапани от звяр. Реших, че най-вероятно са ги открили лешояди. Ала според приказките това очевидно била работа на копелето-осезател, който се превърнал във вълк, за да се избави от железните си окови, и на светлината на пълната луна се нахвърлил на цялата група. Както ми го описа разказвачът, нямаше защо да се боя, че ще ме изобличат. Моите очи не пламтяха с огън, нито зъбите ми се подаваха от устата ми. Знаех, че ще се появят други, по-прозаични описания. От последната среща със Славен ми бяха останали някои особени белези, които не можех да скрия. Започнах да разбирам колко трудно му е било на Сенч да работи с обезобразеното си лице.

Брадата, която преди ме дразнеше, сега ми се струваше съвсем естествена. Тя растеше на твърди къдри, които напомняха за Искреновата и бяха също толкова рошави. Синините от ударите на Гръм почти се бяха разнесли, макар че в това студено време рамото почти непрестанно ме болеше. От студената влажност на зимния въздух кожата на лицето ми руменееше и белегът не биеше толкова много на очи. Драскотината на ръката ми отдавна бе заздравяла, но не можех да направя нищо за счупения си нос. Той също вече не ме караше да се сепвам, когато се поглеждах в огледалото. В известен смисъл, мислех си, сега бях също толкова творение на Славен, колкото и на Сенч. Сенч само ме беше научил да убивам — Славен ме бе превърнал в истински убиец.

На третата вечер в хана чух слух, от който се вледених.

— Самият крал, да, и главният умел магьосник. Фини вълнени плащове с толкова много кожа на яката и качулката, че почти им скриваше лицата. Яздеха черни коне със златни седла, невероятно изящни, и по петите ги следваха много стражници. Разчистиха целия площад, за да минат. Та викам аз на човека до мен: „Ей, какво става тук, знаеш ли?“ И той ми отвърна, че крал Славен пристигнал в града, за да чуе лично как ни вреди планинската вещица и да сложи край на злините й. И освен това кралят дошъл да търси Пъпчивия и копелето-осезател, защото всеки знае, че действат ръка за ръка с планинската вещица.

Говореше един просяк с гуреливи очи, който беше спечелил достатъчно пари, за да си поръча чаша греяно ябълково вино и я пиеше край огнището. Тази история му донесе втора чаша, докато друг му разказваше за това как копелето-осезател убил дванадесетимата кралски стражници и изпил кръвта им. Обзе ме буря от емоции. Разочарование, че отровата ми очевидно не е направила нищо на Славен. Страх, че може да ме открие. И дива надежда, че отново може да имам възможност да го убия, преди да отида при Искрен.

Нямаше нужда да разпитвам. На другата сутрин целият град се вълнуваше от пристигането на Славен. От много години крал не бе посещавал Синьото езеро и всеки търговец и дребен благородник възнамеряваше да се възползва от идването му. Славен се беше настанил в най-голямата и хубава странноприемница в града, като бе поискал да му освободят всички стаи. Чух слухове, че ханджията едновременно бил поласкан и ужасен, защото макар че това определено щяло да създаде репутация на заведението му, никой не му споменал нищо за заплащане, само му представили списък с храни и вина, които крал Славен очаквал да му бъдат поднасяни.

Облякох новата си зимна премяна, нахлузих вълнената си шапка до ушите си и излязох навън. Лесно намерих странноприемницата. Нито един друг хан в Синьото езеро не бе триетажен, нито можеше да се похвали с толкова много балкони и прозорци. Улиците наоколо гъмжаха от благородници, които искаха да се представят на крал Славен, мнозина следвани от красивите си дъщери. Те се блъскаха с менестрели и жонгльори, дошли да предложат услугите си на негово величество, търговци, донесли като дарове мостри от най-хубавите си стоки, както и доставчици на месо, пиво, вино, хляб, сирене и всякакви други храни. Не се опитах да вляза, но се заслушах в разказите на излизащите. Трапезарията била пълна със стражници, а те били истински грубияни и ругаели местното пиво и уличници така, като че ли в Трейдфорд имали по-добри. А крал Славен днес не приемал, не, след бързото пътуване се чувствал зле и пратил за най-качествените запаси от димче, за да се възстанови. Да, щяло да има официална вечеря, невъобразимо пищна, мили мои, били поканени само най-високопоставените личности. И видяхте ли го, с едно око като на мъртва риба, направо тръпки ме побиват от него, ако бях на мястото на краля, щях да си избера за съветник по-приличен мъж, умел или не. Така говореха хората, които напускаха странноприемницата през предния и задния вход, и аз слушах всичко, като в същото време наблюдавах кои прозорци са със спуснати завеси срещу дневната светлина. Почивал значи, а? Можех да му помогна.