Робин Хоб - Тронът

Имах петнадесет сребърника и дванадесет петака, сбор от моите средства и парите, които беше носил в кесията си Гръм. Някои от монетите бяха от непознат ми вид, но приятно тежаха в шепата ми. Предполагах, че ще вървят и тук. С тяхна помощ трябваше да стигна до Планините и да се върна у дома при Моли. Затова бяха двойно по-ценни за мен и нямах намерение да се разделям с повече, отколкото се налагаше. Но не бях и толкова глупав, че да продължа към Планинското кралство без някои провизии и по-топли дрехи. Затова похарчих колкото трябваше, като се надявах да си отработя престоя в Синьото езеро, а може би и пътя нататък.

Всеки град има по-бедни квартали и дюкяни, в които продават стоки втора ръка. Поскитах из Синьото езеро, като не се отдалечавах много от брега, защото търговията там ми изглеждаше най-оживена, и накрая стигнах до улици с кирпичени дюкяни. Тук открих уморени калайджии, които продаваха поправени съдове, вехтошарски сергии и дюкяни, в които имаше стари грънци и други стоки.

Знаех, че багажът ми ще стане по-тежък, но нямаше как да го избегна. Една от първите ми покупки беше здрав кош от езерна тръстика с ремъци за носене на рамене. Сложих вързопа си в него. До вечерта увеличих вещите си с ватиран панталон, пухено яке, каквито носят планинците, и чифт меки кожени ботуши с връзки, за да мога да ги стягам на прасците си. Купих и няколко чифта дебели вълнени чорапи. От друга сергия си избрах вълнена шапка, шал и ръкавици, които ми бяха прекалено големи, очевидно ушити от някоя планѝнка за ръцете на мъжа й.

При една билкарка най-после намерих самодивско биле и попълних запасите си. От близкия пазар купих нарязана на ленти сушена и пушена риба, сушени ябълки и плоски питки много корав хляб, които според уверенията на продавача нямало да се развалят, колкото и надалеч да пътувам.

После се опитах да си осигуря място на някоя гемия до отсрещния бряг на Синьото езеро. Всъщност отидох на крайбрежния пазар на работна ръка с надеждата да си отработя пътуването. Скоро установих, че не търсят работници.

— Виж, приятел — надуто ми каза едно тринадесетина годишно момче. — Всеки знае, че по това време на годината големите гемии не качват никого без пари. Планинската вещица прекъсна цялата търговия с Планините и няма стока за превоз. Но даже търговските пътища да не бяха затворени, зиме няма голямо движение. Големите гемии могат да плават до отсрещния бряг само през лятото. Дори тогава ветровете са непостоянни, но добрият екипаж може да се справи с платна и гребла. Обаче не и по това време на годината. През няколко дни има бури, а през останалото време ветровете духат само в едната посока и носят дъждове и снегове. Можеш да прекосиш езерото откъм Планините насам, ако нямаш нищо против да се намокриш до кости, да премръзнеш и по целия път да отчупваш леда от такелажа. Но до пролетта няма да намериш голяма товарна гемия, която да пътува за там. Има по-малки кораби, които превозват хора, но взимат скъпо заради риска. За да се качиш на такъв, трябва да платиш със злато. И с живота си, ако капитанът допусне грешка. Ти не ми приличаш на човек, дето има пари за това, камо ли за кралската такса.

Момчето не ме лъжеше. Колкото повече слушах, толкова повече се убеждавах в думите му. Планинската вещица била затворила проходите, планинските разбойници нападали и ограбвали невинните пътници. За тяхно добро търговците били връщани от границата. Очертавала се война. Побиха ме тръпки. Всичко това потвърждаваше необходимостта да отида при Искрен. Ала когато заявих, че трябва да стигна до планините, ме посъветваха някак да се сдобия с пет жълтици и да разчитам на късмета си. Един човек ми намекна, че ако участвам в нещо незаконно, за около месец мога да спечеля точно толкова. Не проявих интерес. Вече си имах достатъчно проблеми.

„Ела при мен.“

Знаех, че някак си ще го направя.

Намерих си съвсем евтина странноприемница, порутена и студена, но поне не вонеше много на димче. Клиентите не можеха да си го позволят. Платих за легло и получих сламеник в открита галерия над общата стая. Поне топлината стигаше дотам от огнището, което пушеше долу. Преметнах плаща и дрехите си на облегалката на стола до сламеника и за пръв път от дни насам напълно успях да ги изсуша. Първият ми опит да заспя бе придружаван от постоянни песни и разговори, и шумни, и тихи. Най-после се изпълни и мечтата ми за гореща баня.

Не го бях планирал, ала по този начин можех да слушам и слуховете, които се носеха в Синьото езеро. Първата вечер научих много повече, отколкото исках, за някакъв млад благородник, който направил бебета не на една, а на две слугини, и всички подробности за сбиването в съседната кръчма, в резултат на което Джейк Червения нос изгубил причината за прякора си, след като му я отхапал Криворъчко Писаря.