Робин Хоб - Тронът

Командирът на стражниците се обърна към нас. Побиха ме тръпки. Познавах го. Това беше Гръм, любимецът на Славен заради яките си юмруци. За последен път го бях видял в тъмницата. Човекът, който ми бе счупил носа. Сърцето ми бясно се разтуптя. В периферното ми зрение заплуваха тъмни петна. Насилих се да успокоя дишането си. Той отиде в центъра на лагера и презрително ни огледа. После попита: — Всички ли са тук?

Едновременно кимнахме. Сведох очи, за да избегна неговите. С мъка успях да задържа ръцете си неподвижни и далеч от ножа и меча. Опитах се да не позволя напрежението да се прояви в позата ми.

— Вие сте най-жалката шайка скитници, която съм виждал — надменно изсумтя стражникът. — Къде е керванджийката? Яздили сме цял ден. Наредете да се погрижат за конете ни. Пригответе ни храна и съберете още дърва за огъня. И ни стоплете вода да се измием. — Той отново плъзна поглед по нас. — Не искам неприятности. Хората, които търсим, не са тук, и повече не ни интересувате. Само изпълнете нарежданията ми и няма да има проблеми. Хайде, вършете си работата.

Неколцина от кервана измърмориха нещо в знак на съгласие, но иначе думите му бяха посрещнати с мълчание. Гръм ни обърна гръб и тихо заговори на хората си. Заповедите му, изглежда, не им допаднаха, но двамата, които държаха жената на калайджията, незабавно я оставиха на мира, приближиха се към нашия огън и ни махнаха да се отдръпнем. Мадж прати двама от помощниците си да се погрижат за конете на стражниците и трети да донесе вода и да я стопли. Самата тя тежко мина покрай нашата каруца и продължи към своя фургон.

В лагера се установи някакво неспокойно подобие на ред. Славея запали още един огън. Трупата на артистите, певицата и конярите се настаниха около него. Собственичката на коня и мъжът й тихо си легнаха.

— Е, изглежда, всичко е наред — каза Деймън, но забелязах, че продължава нервно да шава с пръсти. — Лягам си. Двамата с Крис се разберете за смените.

Понечих да се върна при овцете. После спрях и се огледах. Силуетите на стражниците се очертаваха на фона на огъня. Те спокойно разговаряха и един от тях стоеше на пост малко по-настрани от групата. Гледаше към нашия огън. Проследих погледа му. Не бях сигурен дали Тасин също го наблюдава, или просто зяпа стражниците. Така или иначе, предположих, че се досещам какво си е наумила.

Запътих се към фургона на Мадж. Тя вадеше фасул и грах от чувалите — щеше да вари супа. Докоснах я по ръката и тя подскочи.

— Извинявайте. Имате ли нужда от помощ?

Мадж повдигна вежди.

— Защо?

Забих поглед в земята и грижливо обмислих лъжата си.

— Не ми хареса как гледат жената на калайджията, госпожо.

— И сама мога да се справям с груби мъже, овчарю. Иначе нямаше да съм керванджийка. — Тя прибави сол и подправки в котела.

Мълчаливо кимнах. Това бе прекалено очевидно, за да й възразя. Но не си тръгнах и след малко Мадж ми подаде едно ведро и ме прати за вода. С готовност й се подчиних и когато се върнах, изчаках да го вземе от ръцете ми. После застанах до нея, докато малко рязко не ми каза да не й се пречкам в краката. Извиних се и отстъпих назад, като прекатурих ведрото и трябваше пак да го напълня.

После отидох при каруцата на Деймън, взех си одеялото и си легнах за няколко часа под колата. Преструвах се на заспал, но наблюдавах — не стражниците, а Славея и Тасин. Забелязах, че тази вечер певицата не извади арфата си, сякаш нямаше желание да привлича вниманието към себе си. Това ме поуспокои. Спокойно можеше да отиде при техния огън, да спечели благоразположението им с няколко песни и да им предложи да ме предаде. Вместо това Славея също внимателно наблюдаваше Тасин. По някое време тя се изправи и си намери повод да се отдалечи. Не чух думите на Славея, но Тасин й хвърли гневен поглед и майстор Дел ядосано нареди на момичето да се върне на мястото си. Очевидно кукловодът не искаше да има нищо общо със стражниците. Но не можах да се отпусна дори след като всички си легнаха. Дойде време да сменя Крис и неохотно отидох при овцете. Изобщо не бях убеден, че Тасин няма да избере късните часове на нощта, за да се промъкне при стражниците.

Заварих Крис дълбоко заспал и трябваше да го събудя, за да го пратя при каруцата. Увих се в одеялото, седнах на земята и се замислих за шестимата мъже долу, които вече спяха край огъня си. Имах причина искрено да мразя само един от тях. Представих си Гръм такъв, какъвто го бях видял в тъмницата, докато ухилено си бе слагал кожените ръкавици, за да ме пребие, и после се беше намусил, когато Славен му се бе скарал, че ми е счупил носа и видът ми вече не е толкова приличен в случай, че херцозите пожелаят да ме видят. Спомних си презрението, с което беше преодолял символичната ми отбрана, докато се бях опитвал да се боря с Умението на Уил.