Робин Хоб - Тронът

Въздъхнах.

— Убеден съм, че ще го направиш. Ще обърнеш всичко с главата надолу. И само ще дадеш на Дел още един повод да те набие.

Тасин заслиза по склона. Препъна се в сумрака и едва не падна, после гневно се обърна към мен, сякаш ме предизвикваше да се засмея. Нямах такова желание. Въпреки презрителното си поведение си умирах от страх. Сто жълтици. Само да плъзнеше слухът и тази огромна сума щеше да е достатъчна, за да вдигне бунт. След като ме убиеха, навярно щяха да решат, че са сбъркали човека.

Зачудих се как ще се справя сам през останалата част от фароуските равнини. Можех да тръгна веднага щом Крис ме сменеше от пост. Щях да отида във фургона, да си взема вещите и да изчезна в нощта. Синьото езеро едва ли беше много далеч. Все още мислех за това, когато забелязах от лагера да се отделя втора фигура и да се изкачва по склона към мен.

Славея се приближи тихо, но без да се крие. Поздрави ме с вдигане на ръка, седна на земята и каза:

— Надявам се, че не си й дал пари. Защо?

— Хм — изсумтях и я оставих да приеме отговора ми така, както иска.

— Защото ти си поне третият, от когото лъже, че е забременяла по време на пътуването. Твоят господар има честта да е първият обвинен. Втори беше синът на Мадж. Поне така ми се струва. Не знам още колко бащи е избрала за детето си.

— Не съм бил с нея, така че не може да ме обвини в това.

— О? Тогава сигурно си единственият мъж от кервана, който не е спал с Тасин.

Това ме смая. После се замислих и се зачудих дали някога ще дойде време, когато ще престана постоянно да установявам колко съм глупав.

— Значи смяташ, че е бременна и търси мъж, който да я откупи от господаря й, така ли?

Славея изсумтя.

— Съмнявам се, че изобщо е бременна. Досега не е искала някой да се ожени за нея, а само да й даде пари, за да си купи билки да се избави от детето. Струва ми се, че момчето на Мадж може да й е дало малко. Не. Според мен не иска съпруг, само пари. Затова все търси случай да се повъргаля с някого и после да поиска пари от него. — Тя се размърда да се намести по-удобно. — Е, щом не е забременяла от теб, какво си й сторил?

— Казах ти. Нищо.

— Тогава това обяснява защо говори толкова злобно за теб. Но само през последния ден, затова предположих, че си я „нищосал“ вечерта, когато всички бяхме в града.

— Славея — предупредително започнах аз и певицата помирително вдигна ръка.

— Няма да кажа и дума за онова, което не си правил с нея. Не съм дошла да говорим за това.

Замълча и след като не я попитах нищо, продължи:

— Какви са намеренията ти, след като стигнем до Синьото езеро?

Погледнах я.

— Да си взема платата. Бира, човешка храна, гореща вана и чисто легло поне за една нощ. Защо? Какви са твоите планове?

— Мислех да продължа към Планините.

— За да потърсиш събитие, достойно за песен ли — опитах се да попитам нехайно.

— Песните повече са свързани с хората, отколкото с местата — отвърна тя. — Помислих си, че и ти отиваш към Планините. Можем да пътуваме заедно.

— Още не си се отказала от идиотската идея, че съм копелдакът — обвиних я аз. Мъчех се да говоря спокойно.

Славея се усмихна широко.

— Копелдакът. Осезателят. Да.

— Грешиш. И даже да беше права, защо да го следваш в Планините? На твое място щях да се възползвам от възможността за по-голяма печалба и да го предам на кралската стража. Със сто жълтици на кой му трябва да измисля песни?

Славея презрително изсумтя.

— Ти имаш повече опит с кралската стража от мен, сигурна съм. Но дори аз знам, че една пътуваща певица, която се опита да си прибере наградата, най-вероятно след няколко дни ще бъде открита удавена в реката. А някои стражници изведнъж ще забогатеят. Не. Казах ти. Не ме блазни златото, копеле. Искам песен.

— Не ме наричай така — рязко я предупредих. Тя сви рамене и се извърна. След малко потръпна, сякаш я бях сръгал с лакът, и отново се обърна към мен с широка усмивка.

— А, мисля, че се досещам. Ето за какво те е изнудвала Тасин, нали? Искала е пари, за да си държи езика зад зъбите?

Не отговорих.

— Постъпил си разумно, като си й отказал. Ако й беше дал, щеше да си помисли, че е права. Ако наистина беше убедена, че си копелето, щеше да пази тайната си, за да я продаде на кралската стража. Защото няма опит с тях и вярва, че ще й дадат златото. — Славея се изправи и лениво се протегна. — Е, отивам да поспя. Но имай предвид предложението ми. Съмнявам се, че ще получиш по-добро. — Тя се заметна с плаща си и ми се поклони така, сякаш съм самият крал. Проследих я с поглед, докато се спускаше по склона, ловка като дива коза под бледите лунни лъчи. За миг ми напомни за Моли.