Робин Хоб - Съдбата на Шута

Той ме награди с още един поклон.

— За мен ще е чест.

Пъргав вече беше излязъл. Не изглеждаше много радостен, когато видя, че вървя с музиканта.

Моряците от Външните острови бяха като всички останали по света. Всяко забавление бе добре дошло за скучното ежедневие на кораба. Свободните от смяна се събраха да чуят песента на Кокъл. Беше чудесна сцена за менестрела, който стоеше на голата палуба с вятър в косите и слънце зад гърба. Събралите се си носеха работа, точно както жените носят ръкоделията си. Един плетеше рогозка от стари въжета, друг лениво дялкаше парче дърво. Вниманието, с което слушаха, потвърди подозренията ми. Случайно или не, повечето от екипажа на Пиотре владееха в някаква степен езика на Херцогствата. Дори работещите по платната, които се намираха наблизо, надаваха ухо.

Кокъл изпя няколко традиционни балади, увековечаващи монарсите от Пророците. Беше достатъчно мъдър да пропусне песните, свързани с дългата ни вражда с Външните острови. Не ми се наложи да слушам и песента за кулата на остров Еленов рог. Пъргав изглеждаше доста заинтригуван. Заслуша се още повече, когато Кокъл изпя едно предание на Старата кръв. Следях островитяните, докато менестрелът пееше, и се питах дали ще видя същото отвращение и негодувание, показвано от мнозина хора от Шестте херцогства, когато чуят подобни изпълнения. Не видях. Всъщност моряците като че ли я приеха като странна песен за чуждоземна магия.

Когато Кокъл приключи, един от моряците стана с широка усмивка, която набръчка татуирания глиган на бузата му, остави парчето дърво, което дялаше, и изтупа стружките от гърдите и панталоните си.

— Мислите, че тази магия е силна ли? — рече той предизвикателно. — Аз знам за по-силна и е по-добре вие да научите също, защото може и да се сблъскате с нея.

Побутна с бос крак един от другарите си, който седеше на палубата до него. Очевидно смутен от толкова много слушатели, мъжът все пак измъкна малка свирка, която държеше на връв под ризата си, и засвири проста тъжна мелодия, а първият, с повече изразителност, отколкото глас, дрезгаво запя предание за Черния мъж от Аслевял. Пееше на родния си език и със специфичните за техните бардове изрази, поради което ми беше още по-трудно да следвам текста. Черният мъж обикалял острова и тежко на всеки, който стъпвал там с недостойни помисли. Той бил пазител на дракона, или може би самият дракон в човешка форма. Черен като самия дракон, „нещо“ като самия дракон, силен като вятъра, неуязвим и безжалостен като лед. Щял да изглозга костите на страхливеца и да разсече плътта на безразсъдния, щял…

— Всички по задачите си! — внезапно прекъсна забавата Пиотре.

Заповедта му бе добронамерено строга и напомняше, че освен домакин е и капитан на кораба. Морякът спря да пее и го погледна въпросително. Усетих напрежение — глиганът на бузата показваше, че той е воин на Аркон Кървавия меч. Повечето хора от екипажа носеха символа на Кървавия меч и явно бяха отстъпени на Пиотре за пътуването. Черната вода поклати леко глава към моряка, колкото укор, толкова и предупреждение, и мъжът отпусна рамене.

— Какви задачи, нали сега е време за почивка? — все пак дръзна да попита той.

Пиотре отговори меко, но позата му казваше, че няма да търпи неподчинение.

— Задачата ти, Рутор, е да почиваш през това време, така че да имаш сили, когато дойде времето ти за работа. Така че почивай и остави забавляването на гостите ни на мен.

Сенч и принцът бяха излезли от каютата си зад него и гледаха с любопитство. Уеб стоеше зад тях. Запитах се дали Пиотре не е чул песента и затова да е излязъл. Пресегнах се към тях.

Знаем ли легенда за Черен мъж на остров Аслевял? Може би пазител на дракона? Точно такава песен прекъсна Пиотре.

Не съм чувал подобно нещо. Ще попитам Сенч при удобен случай.

Сенч? — Опитах направо да се свържа с него.

Отговор не последва. Той дори не отмести очи към мен.

Мисля, че вчера му дойде в повечко.

Да е пил някакви чайове днес? — попитах подозрително. Усилията, които беше положил вчера, биха могли да изтощят всеки новак, но старецът си оставаше пъргав както винаги. Елфова кора? Да ми я забранява, а самият той да я използва, така ли?

Пие някакъв отвратителен бъркоч почти всяка сутрин. Нямам представа какво слага в него.

Потиснах мисълта, преди да съм се издал. Твърдо реших да отмъкна щипка от тревите на Сенч, за да разбера какво гълта. Старецът се отнасяше твърде небрежно към здравето си. Можеше да изгори живота си, докато се опитваше да го посвети на каузата ни.