Робин Хоб - Съдбата на Шута

Не се тормози — успокоих го. — Не познаваме добре обичаите им и не знаем какво означава отсъствието й. Не го приемай като пренебрежение.

Да се тормозя ли? Не се тормозя. Става въпрос за съюз, Фиц, а не за някакво момиче и игричките й.

Остротата на отговора му го издаваше. Въздъхнах. Петнайсетгодишен. Можех само да благодаря на Еда, че никога вече няма да съм на тази възраст.

Пиотре явно бе запознал Сенч с местния обичай по посрещането, защото всички ние останахме да стоим на палубата, докато една млада жена, някъде към двайсетте, с ясен глас не покани Сина на клана на Елена от рода на Пророците да слезе от кораба заедно с хората си.

— Това е за нас — тихо рече Уеб. — Пъргав вече трябва да е приготвил Шишко. Ще тръгваме ли?

Кимнах.

— Какво прави Риск? — попитах го, сякаш имах правото да задавам такъв въпрос. — Вижда ли някъде въоръжени мъже?

Той се усмихна малко криво.

— Мислиш ли, че нямаше да ти кажа? И аз щях да съм в същата опасност като теб. Не, Риск вижда същото, което виждаме и ние. Тихо селце рано сутрин. И много плодородна долина зад онези хълмове.

Слязохме от кораба и застанахме на почтително разстояние зад принца, докато го посрещаха с добре дошъл в майчиния дом и владенията на Елиания Черната вода. Думите на приветствието бяха прости, но в тази простота се улавяше ритуал. Чрез поздрава и разрешението да слезем на брега жените заявяваха собствеността си върху земята и властта си над всеки, чийто крак е стъпил в Уислингтън. Изненадах се обаче, когато същият ритуал бе изпълнен и с членовете на клана на Глигана, които слязоха след нас. Докато те отговаряха, чух нещо, което ми бе убягнало преди. С приемането на поздрава те се врекоха в честта на майчиния си дом, че всеки мъж ще бъде отговорен за доброто поведение на всички останали. Наказанието за нарушаването на правилата на гостоприемство не се уточни. Миг по-късно се сетих какво е значението на този ритуал. При народ, занимаващ се с морски грабежи, би трябвало да има предпазна мярка, която да защитава собствените им домове в тяхно отсъствие. Предположих, че в случая става дума за някакъв древен съюз между жените от различните кланове, и се запитах какво ли наказание налага майчиният дом на мъж за поругаване на тези правила в друг клан.

Приветствията приключиха и жените от майчиния дом на Нарвала поведоха принца и свитата му. Гвардията вървеше след него, следвана от Уеб, Пъргав и моя милост с Шишко. Момчето вървеше пред нас, а двамата с Уеб подкрепяхме Шишко. След нас вървяха моряците от клана на Глигана, говореха си за бира и жени и ни се присмиваха. Риск се рееше високо в ясното синьо небе. Под краката ни скърцаха камъчетата на добре поддържания път.

Очаквах Уислингтън да е по-голям и по-близо до водата. Моряците изгубиха търпение от бавното ни тътрене и ни задминаха. Уеб завърза разговор с един. Мъжът определено искаше да избърза с приятелите си и нямаше никакво желание да го виждат в компанията на слабоумния и помощниците му. Затова отговорът му бе кратък, но любезен — Уеб като че ли винаги успяваше да накара хората, с които говори, да се държат вежливо. Обясни, че пристанището било добро, но не и отлично. Теченията не били проблем, но духащите ветрове обикновено били силни и достатъчно студени, за да ти „одерат и кожата, и месото“. Уислингтън се намирал в закътана низина зад възвишението и вятърът минавал отгоре, а не между къщите.

Така и се оказа. Градчето бе закътано като в шепа. Спуснахме се към него и с всяка крачка денят сякаш ставаше по-спокоен и топъл. Селището бе добре планирано. Най-голямата постройка бе майчиният дом от дърво и камък — издигаше се като крепост над по-простите къщички и колиби. Върху покрива бе нарисуван огромен нарвал. Зад майчиния дом имаше поддържани зелени площи, които ми напомниха за Женската градина в замъка Бъкип. Улиците минаваха на концентрични кръгове около него, като повечето магазини и домове на търговци се намираха недалеч от пътя към морето. Забелязахме всичко това, преди да приближим и да изгубим цялостната картина.

Групата на принца отдавна бе изчезнала от поглед, но Ридъл се върна при нас, леко запъхтян от подтичването, и каза:

— Трябва да ви покажа квартирата.

— Няма ли да сме с принца? — попитах обезпокоено.

— Те ще бъдат настанени като гости в майчиния дом заедно с менестрела и спътниците му. Има отделна къща за воини от други кланове. Чужди мъже могат да бъдат гости в майчиния дом, но на воините не се позволява да нощуват там. Гвардията на принца ще бъде настанена отделно от него. Не ни харесва, но лорд Сенч нареди на капитан Лонгуик да приеме. Има също и къща за Шишко. Принцът заповяда да се настаниш с него. — Ридъл малко се смути и добави по-тихо, сякаш се извиняваше: — Ще се погрижа да донесат сандъка ти там. Както и неговия багаж.