Робин Хоб - Съдбата на Шута

През цялото това време групата на хетгурда стоеше настрана. Погледнах ги и не се изненадах особено, като видях Шута да стои недалеч от тях, сякаш за да изрази ясно на чия страна е. Бухалът, който бе техен бард, беше заслушан по онзи характерен за менестрелите начин, познат ми от времето, което бях прекарал със Славея. Всяка изречена дума щеше да се запечати в паметта му, за да бъде включена по-късно в извиващите се рими на техния език. На лицата на другите се четеше опасение и очакване. Мечокът, водачът им, се удари в гърдите, за да привлече вниманието на всички.

— Не забравяйте за нас, не забравяйте защо сме тук. Ако е наистина така, както казват магьосниците ви, ако драконът е жив, но немощен, и го изкопаете, ще сме свидетели на това. И ако този селски принц го убие, докато е слаб и безпомощен, тогава целият гняв на всеки клан ще се изсипе на само върху Нарвала и Глигана, но и върху Шестте херцогства заради тази страхлива постъпка. Ако младият принц прави това, за да изгради съюз и да предотврати бъдеща война с народа на Божиите руни, трябва да го направи по начина, за който се съгласихме. Трябва да се изправи срещу нашия дракон в честен двубой, а не подло да вземе главата му, докато той лежи безпомощен. Няма чест в това да вземеш боен трофей от воин, който вече умира, поразен не от твоята ръка.

По време на това изявление Шутът мълчеше, но нещо в позата му показваше, че споделя мнението на говорещия. Не беше скръстил ръце на гърдите си, нито се мръщеше предупредително, а се взираше дълбоко в Предан — Белият ясновидец изучаваше човека, който можеше да се окаже негов противник в мисията му да насочи света в по-добра посока. От погледа му ме побиха тръпки.

Той сякаш почувства, че го гледам, и се обърна към мен. Въпросът на лицето му бе повече от ясен. Какво ще направя, какъв ще е изборът ми? Извърнах се. Не можех да избирам. Още не. Казах си, че ще зная, когато видя дракона. А страхливецът в мен промърмори: „Ако умре, преди да го изровим от леда, тогава всичко ще е решено и няма да ми се налага да се изправям срещу Сенч или срещу Шута“. Хич не бе утешителна мисълта, че и двамата си даваме сметка за тайната ми надежда.

Пиотре взе думата, за да отговори на Мечока. Говореше с уморения тон на човек, който обяснява за стотен път нещо на твърдоглаво хлапе.

— Майчиният дом на Нарвала поема върху себе си всички отговорности за това действие. Тъй да бъде, ако драконът се надигне против нас и прокълне потомците ни. Ако нашите сънародници и другари се обърнат против нас, тъй да бъде. Приемаме, че сами сме си навлекли тези беди.

— Можеш да се обвързваш с клетви! — гневно заяви Мечокът. — Но думите и жестовете ти не могат да излъжат Айсфир! Кой може да каже, че няма да се надигне и да отмъсти на всеки, който е дошъл тук да бъде свидетел на предателството срещу него?

Пиотре сведе поглед към снега в краката си. Сякаш събираше кураж и се готвеше да поеме на плещите си още по-тежък товар към онзи, който вече носеше. Заговори бавно и ясно, сякаш изговаряше фраза от някакъв ритуал, но въпреки това думите му бяха съвсем разбираеми.

— Когато дойде време да вземете една или друга страна, вдигнете оръжията си срещу мен. Кълна се, че ще се изправя срещу всички тях. Ако падна, нека всички вие окъпете мечовете си в кръвта ми, преди да умра.

Още докато говореше, Елиания ахна и се хвърли напред, сякаш за да го защити с тялото си. Той грубо я блъсна настрани. Никога не го бях виждал да се отнася към нея по такъв начин. Задържа я на разстояние от себе си, като я стискаше здраво за ръката, сякаш за да я оттласне от онова, което поемаше върху себе си. Нарческата скри лице в ръцете си, а Пиотре продължи:

— Ако Айсфир е такъв, какъвто го описват всички легенди, то ще разбере, че вие сте на негова страна, и няма да държи майчините ви домове отговорни за онова, за което сме дошли. Това задоволява ли ви?

Рязко придърпа Елиания, прегърна я и зашепна нещо в косата й. Израженията на всички островитяни бяха ужасно сериозни. Мъчех се да проумея целия смисъл на казаното. Имах чувството, че по някакъв начин за пореден път ги е обвързал, а също и себе си. Имаше ли нещо срамно в онова, което им беше предложил? Не знаех, можех само да предполагам.

Предан наблюдаваше ставащото с пребледняло лице. Сенч стоеше неподвижен и мълчалив и отново закопнях за изгубеното си Умение. Изведнъж ми се стори, че зарът може да падне по какъв ли не начин. Ако драконът е мъртъв, когато го изкопаем, ако е жив, ако се бие, ако не го направи, ако го убием и вземем главата му, но Пиотре умре, удържайки думата си… Усетих се, че започвам да разглеждам свидетелите на хетгурда като воини и преценявам кого мога да убия по честен начин и кого — с подлост. Хвърлих бърз поглед към Лонгуик, който тихо даваше заповеди на хората си. Предположих, че принцът вече ще си има сянка във всеки момент от деня и нощта.