Робин Хоб - Съдбата на Шута

Пиотре вдигна рамене.

— Откъдето ви харесва.

Един от свидетелите на хетгурда се изсмя. Сенч се огледа почти трескаво. Бързият му поглед регистрира появата ми, но той явно смяташе, че от мен няма да има особена полза. Обърна се отново към Пиотре.

— Къде по-точно се намираше драконът при последното ти идване?

Пиотре бавно поклати глава.

— Идвал съм два пъти с леля ми, когато бях момче. Доведе ме, за да ме научи как се стига дотук. Но не сме виждали дракона, а само надписа, който бележи мястото. Минало е поне едно поколение, откакто Айсфир се е виждал през леда.

Това явно събуди нещо у Бухала, който внезапно се отдели от групата на хетгурда, кимна и заговори с лека усмивка:

— Баба ми го е виждала, когато е била момиче. Ще ви кажа какво ми разказа и може би ще се вразумите от чутото. Дошла тук с майката на нейната майка, за да остави дар на Айсфир и да го помоли за плодородие на овцете. Когато пристигнали, майката на майка й показала тъмна сянка, едва видима през снега, когато слънцето се намирало най-високо в небето. „Ето го — казала на баба ми. — Преди се е виждал много по-лесно, но с всяка година ледът става по-дебел и той потъва все по-надълбоко. Сега е само сянка, а ще дойде време, когато хората ще започнат да се съмняват, че изобщо го има. Така че гледай добре и се погрижи никой от потомците ни да не ни посрами, като постави под съмнение мъдростта на предците си“.

Млъкна толкова внезапно, колкото и бе започнал да говори. Стоеше и кимаше доволно, а вятърът развяваше дългата му коса.

— Значи знаеш откъде да започнем да търсим дракона?

Бухалът се засмя.

— Не знам. А и да знаех, нямаше да ви кажа.

— Интересно — обади се Предан. — Какви дарове се поднасят на дракона и как ги приема?

— Кръв — веднага отговори Бухалът. — Прерязват гърлото на овца и оставят кръвта й да изтече върху леда. Изучават формата на локвата, къде се просмуква и къде се събира на повърхността. Така решавали дали Айсфир е останал доволен от дара. Онзи път оставили трупа на овцата за Черния мъж и си отишли. На следващата пролет много от овцете ни родили по две агнета вместо само едно и нито едно животно не пострадало от болести. Била добра година. — Бухалът ни изгледа кисело. — Ето такъв късмет сме имали с почитането на Айсфир. А ако го обидите или се усъмните в него, страх ме е да си помисля какви беди ще се стоварят върху домовете ви.

— И върху нашите също, само защото сме тук, независимо дали ни харесва, или не — навъсено се обади Тюленът.

Пиотре им напомни, без да ги поглежда:

— Нашият майчин дом пое отговорност за всичко, което може да се случи. Нищо лошо няма да ви сполети.

— Така казваш ти! — презрително изсумтя Бухалът. — Но ме съмнява да говориш от името на Айсфир. Ти, който си готов да го унищожиш заради прищявката на една жена!

— Къде е драконът? — намеси се Сенч, вече съвсем бе изгубил търпение.

Отговорът дойде от съвсем неочаквано място.

— Тук е — тихо рече Пъргав. — Тук е, и още как. Присъствието му приижда и се оттегля като мощен прибой.

Момчето се олюляваше, а гласът му бе странно унесен. Кокъл сложи ръка на рамото му. Уеб ме остави и забърза към тях.

— Погледни ме! — нареди и когато Пъргав не реагира, го раздруса. — Погледни ме! Пъргав! Ти си млад и никога не си се обвързвал. Може и да не разбираш какво ти говоря, но се дръж за себе си. Не отивай при него и не му позволявай той да дойде в теб. Присъствието му е мощно, великолепно и будещо благоговение. Но не позволявай да бъдеш погълнат от него. Усещам в това създание очарованието на огромна котка, която примамва и е готова да се свърже с младеж, независимо дали той го желае, или не.

— Значи можете да усетите дракона? — невярващо попита Сенч. — Значи наистина е тук и е жив?

— И още как — неохотно се обади Предан.

Едва сега забелязах колко е пребледнял. Останалите бяхме със зачервени от студа бузи. Предан стоеше абсолютно неподвижно и малко настрана. Заговори, без да сваля поглед от нарческата.

— Драконът Айсфир наистина е тук. И е жив, макар да не разбирам как е възможно това. — Млъкна, сякаш се беше замислил дълбоко. Погледът му се зарея някъде надалеч. — Мога само да докосна ума му. Пресягам се към него, но той не ми обръща внимание. И не мога да разбера как в един момент го усещам, а в следващия изчезва безследно.

Опитах се да не зяпна. Току-що принцът най-безгрижно бе разкрил, че е Осезаващ. Бях също така поразен, че явно усеща дракона с Осезанието си, докато аз едва го долавях. Преди известно време бях разбрал, че способностите на принца в Осезанието не са така големи като моите. Може би уроците при Уеб ги бяха подсилили? И изведнъж ми призля. За Осезанието ли говореше, или за Умението? В сънищата ми Тинтаглия ме достигаше чрез Умението. Подозирах, че е използвала същата магия, за да намери и Копривка. Погледнах Сенч. Старецът изглеждаше дълбоко замислен и разочарован. Шишко бе онзи, който ми даде отговора. Изглеждаше напълно погълнат от тананикането си и кимаше ритмично. Искаше ми се да мога да чуя музиката му, а още повече ми се искаше да го накарам да вдигне защитните си стени. Никога не бях виждал дребния човек така погълнат от нещо.