Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Не се опитвай да го напипаш! — заповяда Уеб, без изобщо да се съобразява с ранга на Предан. — Има много стари легенди за Осезанието, разказващи за обаянието на драконите. Говори се, че могат да омаят непредпазливия ум и да предизвикат почти робска покорност. Най-старите песни предупреждават да не вдишваме дъха, издишан от дракон. — Рязко завъртя глава към Кокъл и изведнъж ми заприлича на командир, даващ заповеди на войската си. — Знаеш песента, за която говоря, нали? Няма да е зле всички да я чуем довечера. На младини почти не обръщах внимание на такива стари предания, но по-късно проумях, че в тях често се крие много истина. Бих искал да я чуя отново.

— Аз също — неочаквано се съгласи Сенч. — Както и всякакви други песни, свързани по един или друг начин с драконите. Но засега, щом Осезаващата котерия на принца може да долови дракона, може би ще ни посочи къде да започнем да копаем.

— Да ви кажем къде е, за да го изкопаете и да го убиете? Не! Няма да го направя! — разпалено изтърси Пъргав. Никога не го бях виждал по-развълнуван.

Сенч незабавно го нападна.

— Толкова бързо ли забравяш клетвата си към своя принц?

— Аз… — Момчето не можеше да намери думи. Лицето му пламна, после пребледня. Гледах го как се мъчи да реши на кого е верен и ми се искаше да можех да му помогна. Но пък знаех по-добре от всички останали как се разкъсва.

— Престани — тихо каза Уеб на стария убиец, който не сваляше суровия си поглед от Пъргав.

— Това не е твоя работа — също така тихо отвърна Сенч.

За пръв път видях Уеб разгневен. Гневът му се изрази в напрягането на мускулите и в начина, по който се издуха гърдите му. Успя да се овладее, но видях колко му е трудно. Също като на принца.

— Престани — повтори Предан думите на Уеб, но това бе заповед на крал. — Пъргав, успокой се. Не се съмнявам във верността ти към мен. Няма да я изпитвам по този начин, като карам някого да решава между онова, което сърцето му смята за правилно, и положената клетва. Не смятам, че мога с достойнство да възложа подобен товар. А и аз самият не съм сигурен.

Внезапно се обърна към нарческата. Тя не отвърна на погледа му, а се загледа към снежната равнина под нас. Изненадах се, когато принцът отиде и застана пред нея. Пиотре пристъпи да се намеси, но Предан не се опита да я докосне. Вместо това попита тихо:

— Би ли ме погледнала?

Елиания вирна брадичка и го погледна. Лицето й бе абсолютно неподвижно, само в очите й проблесна предизвикателство. Известно време Предан мълча, сякаш се надяваше тя да заговори. Настъпи пълна тишина, нарушавана само от шепота на вятъра, веещ ледени кристали по лицето на ледника, и скърцането на снега под краката на пристъпващите на място войници. Дори Шишко бе престанал да си тананика. Хвърлих поглед към него. Изглеждаше объркан, сякаш се мъчеше да си спомни нещо. Нарческата продължи да мълчи и Предан въздъхна.

— Знаеш повече за този дракон, отколкото си ми казвала. И никога не съм си помислял, че задачата, с която ме натовари, е предизвикателство на девица към ухажора й. В желанието ти няма и следа от женски прищевки, нали? Няма ли да ми кажеш какво е значението на това поръчение, за да мога да реша как да постъпя?

Мислех си, че я е спечелил, докато не каза последната си фраза. Почти усещах тревогата й, че Предан може да не изпълни обещанието си. Видях как нарческата се измъкна от честния отговор, който й се искаше да даде, и реагира по начин, достоен за обиграна в дворцовите интриги придворна дама.

— Така ли изпълняваш клетвите си, принце? Каза, че ще извършиш това. Ако те е страх, кажи си направо, за да разберат всички кога точно ти е изменил куражът.

Предизвикателството й не бе от сърце. Виждах го, виждаше го и Предан. Мисля, че го заболя най-много, че наскърбява гордостта му по такъв безжалостен начин, без дори да влага истински чувства. Той пое дъх и изправи рамене.

— Държа на думата си. Не. Не е точно така. Дадох ти думата си и ти избра да я задържиш. Можеше да ми я върнеш и да ме освободиш от тази задача. Но не го направи. Ето защо ще извърша онова, за което съм се заклел, за честта на домовете на майка си и баща си.

— Но това не е елен, който ловуваш заради месото му, принце — намеси се Уеб. — Не е дори вълк, който убиваш, за да защитиш стадата си. Ако легендите са верни, това създание е разумно колкото теб и с нищо не те е предизвикало да го убиваш. Трябва да знаеш… — Уеб млъкна. Нямаше да издаде тайната, че принцът е Осезаващ. — Трябва да знаеш това, което ще ти кажа сега. Айсфир е жив. Не зная как, нито мога да кажа колко силна е искрицата живот в него. Проблясва и изчезва от Осезанието ми като пламъче върху изстиващ въглен. Може би сме изминали целия този път само за да станем свидетели как напуска този свят. В това не би имало никакво безчестие. Пътувах достатъчно дълго с теб и мисля, че няма да убиеш същество, което лежи безпомощно в краката ти. Може да се окаже, че греша. Надявам се да не е така. Но… — Уеб се обърна към Осезаващите си другари — ако не изпълним искането на нашия принц да му помогнем да намери дракона, ако не изкопаем Айсфир от сковаващия го лед, уверен съм, че той ще умре така сигурно, както и ако принцът му отсече главата. Можете да постъпите както решите. Но аз няма да се поколебая да използвам магията, с която ме е дарила Еда, за да открия тъмницата на дракона и да го освободя от нея. Разбира се, ще ми е много по-лесно, ако ми помогнете.