Робин Хоб - Съдбата на Шута

Претопяването бе използвана през войната тактика. В резултат на наша земя оставаше местна враждебна войска, съставена от наши собствени близки, без никакви финансови или емоционални загуби за Кебал Тестото. Избиването на Претопени беше деморализираща задача. Белезите остават и до днес. Градчето Фордж така и не е възстановено.

Бях в първата лодка, която докосна Аслевял, заедно с останалите гвардейци. Почти веднага след нас в пясъка заора и лодката, в която бяха Сенч и Предан, нарческата, Пиотре и Аркон Кървавия меч. Скочихме в плитката вода да я хванем и със следващата вълна я изкарахме на брега, така че пътниците да стъпят на суха земя. През цялото време усещах Шута, който стоеше на височината над брега и ни наблюдаваше. Беше неподвижен, но студеният вятър сякаш говореше вместо него. Развяваше дългата му златна коса и наметалото му, чиито краища плющяха сурово. Беше зарязал пудрата, която правеше кожата му по-светла, както и джамайлийските гримове, представящи го за чужденец. Кафявата кожа над изваяните кости на лицето му и златистата му коса го превръщаха в създание от легенда. Строгото черно и бяло на одеждите му изтриваха всякаква следа от лорд Златен. Запитах се дали някой, освен Сенч и мен е успял да го познае. Заговори едва когато принцът стъпи на брега. Поклони му се.

— Направил съм горещ чай — извика той. Гласът му се понесе през непрестанния шум на вятъра. Не каза нищо повече. Махна към шатрата си и тръгна натам.

— Познавате ли го? Кой е той? — попита Аркон Кървавия меч. Ръката му лежеше на дръжката на меча.

— Познавам го отдавна — навъсено отвърна Сенч. — Но нямам представа как се е озовал тук. Нито защо.

Принцът се мъчеше да скрие изумлението си. Обърна се към мен, но побързах да забия поглед в земята.

Това лорд Златен ли беше? — Въпросът на Предан бе съвсем искрен. Промяната във външния му вид бе достатъчна, за да го обърка.

Не. Нито пък Шутът. Но те са различни страни на един и същи човек, който и да е той.

Стига с драмите — раздразнено се намеси Сенч, после каза на глас:

— Не представлява заплаха за нас. Аз ще се оправя с него. Гвардейци, останете тук и помогнете за разтоварването на багажа. Искам всичко да се изнесе над линията на прилива и да се защити от влагата.

Така Сенч се отърва от мен. Щеше да ме държи отделно от Шута, докато не разбере какво става. Помислих си да не обърна внимание на заповедта и да го последвам до палатката. В същия момент Ридъл ме побутна.

— Май ще е по-добре да им помогнеш.

Шишко приближаваше брега заедно с Осезаващата котерия. Беше се вкопчил в борда на лодката и очите му бяха стиснати. Уеб леко бе положил ръка на рамото му, но дребният човек се бе присвил. Въздъхнах и отидох да се заема с него. От кораба спускаха още една лодка, в която се бяха настанили воините от хетгурда.

Когато целият товар бе свален от кораба и грижливо закрит с платнища, вече се смрачаваше. Успях да огледам буренцата, които Сенч бе натоварил в последния момент. Не бяха с бренди. От едното се сипеше някакъв прах. С ужас и радостно предчувствие разпознах материала, с който експериментираше Сенч. Затова ли не беше възразил така остро, когато хетгурдът ни лиши от работна ръка? Как смяташе да използва този прах?

Размишлявах върху това, докато изграждахме временното си жилище. Лонгуик бе добър командир. Малкият ни отряд, съставен от Осезаващата котерия и гвардейците, не остана нито за миг без работа. Лонгуик избра място на една височина, от която се откриваше изглед към околността. Разпънахме палатките в спретнати редици, изкопахме яма за отпадъци и претърсихме брега за плавеи. Вода си осигурявахме от един студен поток, който се спускаше от ледника и минаваше близо до лагера. Хест, най-младият от гвардейците, бе поставен на стража, а якият като мечка ветеран Дръб пое кухненските задължения. На Дефт и Чъри бе заповядано да се наспят, за да сменят по-късно Хест. Ридъл трябваше да е на разположение на принца и да го следва навсякъде. Както очаквах, аз трябваше да се грижа за човека на принца — Шишко. Членовете на Осезаващата котерия, сега под командването на Лонгуик, получиха по-дребни задачи из лагера, след което бяха пуснати да изследват брега. Сигурен съм, че това бе странно изживяване за някои от тях и особено за младия благородник Любезен. Младежът обаче се представи достойно — изпълняваше работата си с желание и отдаваше на Лонгуик уважението, което изискваше рангът му. На няколко пъти го видях да хвърля неодобрителни погледи към пъстроцветната шатра, но премълча. Сенч и принцът бяха приели поканата на Шута заедно с нарческата, Пиотре Черната вода и Аркон Кървавия меч.