Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Няма да дойде — казах тихо. Чувствах го. — Ще ида да говоря с принца. Ще се наложи да пратим някой да го доведе.

— Вече пратих — отвърна Уеб.

— Така ли? Какво каза принц Предан? — Не бях видял някой от гвардейците да слиза от кораба.

— О. Не, не съм говорил с него — разсеяно рече Уеб. — Направих го на своя глава. Пратих Пъргав. — И промърмори по-скоро на себе си: — Надявам се да не е прекалено трудно изпитание. Мисля, че ще се справи. Но може би трябваше да отида сам.

— Пъргав? — Мислено сравних подрастващото хлапе с Шишко и поклатих глава. — Няма да се справи. Шишко е непохватен, но е изненадващо силен, когато е възбуден. Може да нарани момчето. По-добре да ида.

Уеб ме задържа за ръката.

— Не! Не отивай! Виж. Справил се е. Идат!

В гласа му имаше такова облекчение, сякаш Пъргав е извършил някакъв чутовен подвиг. Всъщност май бе точно така. Гледах ги как идват — дребният човек креташе до слабото момче. Пъргав носеше торбата на Шишко и го държеше покровителствено за ръка. Това ме порази, но дори от това разстояние отношението на момчето личеше ясно. Вървеше с вдигната глава и поглеждаше всеки зяпач в очите, сякаш го предизвикваше да се подиграе на слабоумния или да се опита да го забави. Не бях виждал подобна проява на смелост и мнението ми за момчето незабавно се покачи. И на мен би ми било трудно да водя Шишко за ръка през подобна гмеж, но ето че идваха. Когато приближиха достатъчно, успях да видя изражението на Шишко и осъзнах, че тук има нещо повече, отколкото просто да пратиш момче да изпълни задача.

— Какво означава това? — тихо попитах Уеб.

— Той е Стара кръв, както много добре знаеш. — Говореше тихо, без да ме поглежда. — Най-добре се получава Осезание с Осезание, както бихте се изразили. Но може да се привлече дори и лишен от магията. Потренирахме с Пъргав. Днес изпитанието беше по-тежко, отколкото ми се искаше да му налагам. Но той се справи добре.

— Определено.

Шишко доверчиво вървеше до момчето по кея. Когато стигнаха до трапа, се поколеба и спря. Пъргав му заговори тихо и го поведе нагоре. Не ми се искаше много да го правя, но любопитството буквално изтегли думите от устата ми.

— Знам как да отблъсквам някого от себе си с Осезанието. Мисля, че винаги съм го знаел. Но да привличам?

— А. Отблъскването може да се получи инстинктивно. Обикновено същото се отнася и за привличането. Мислех си, че го знаеш. Чак сега разбирам защо никога не си го използвал при Шишко. — Уеб наклони глава и ме погледна оценяващо. — Понякога се учудвам какви неща не знаеш. Сякаш си забравил или си изгубил някаква част от себе си.

Мисля, че усети смущението ми от тези думи, защото внезапно смени тона си и заговори по-общо:

— Мисля, че всички създания използват тази притегляща сила в известна степен към малките си или когато искат да се сдобият с партньор. Може би и ти си я използвал, без да го осъзнаваш. Но именно затова надареният с тази магия трябва да положи усилия да я изучи. За да знае как да я използва. — Замълча, после добави: — Отново ще ти предложа да те науча на онова, което трябва да знаеш.

— Трябва да се погрижа за настаняването на Шишко — забързано рекох аз и понечих да се отдалеча.

— Да. Знам, че трябва. Имаш много задачи и задължения и няма да твърдя, че знам всичко, което правиш за принца. Сигурен съм, че по всяко време ще намериш някаква причина да си твърде зает за подобни неща. Но човек трябва да отделя време за важните неща в живота си. Е, надявам се, че ще дойдеш при мен. За последен път ти отправям това предложение. От теб зависи дали ще го приемеш.

И преди да се измъкна, се обърна и ме остави сам. Риск излетя от мачтата със самотен вик, който се понесе по вятъра. Прибраха въжетата, вдигнаха трапа и мъжете в малките лодки наблегнаха на греблата, за да ни отдалечат от кея и да ни изведат там, където да ни поеме вятърът. Обещах си да намеря време още днес да говоря с Уеб да ме учи насаме на магията ми. Надявах се, че не лъжа самия себе си.

Но нещата съвсем не бяха така прости. Нарческата, баща й Аркон Кървавия меч и вуйчо й Пиотре бяха на борда и през повечето време Предан и Сенч бяха заети с тях. Нямах много възможности да говоря насаме с принца и стария убиец. Както и преди, трябваше да се огранича с компанията на Шишко. Той беше нещастен и не виждаше причина и аз да не се чувствам по същия начин. Досадните синини и драскотини от предишното пътуване се умножиха с нови и не можех да направя почти нищо срещу това. Издигането на стени срещу коварното му Умение щеше да отслаби връзката ми със Сенч и Предан. Налагаше се да търпя.