Робин Хоб - Съдбата на Шута

Но хетгурдът като че ли бе твърдо решен нещата да не са лесни. На принца на Пророците се разрешаваше да предизвика дракона, но имаше установени от съвета условия за сблъсъка. Трябваше да заминем за Аслевял без гвардията, а само с определен брой воини. По-голямата част от групата се зае от Осезаващата котерия и засега Предан отказваше да приеме съвета на Сенч да вземе вместо тях опитни воини. Нарческата щеше да дойде с нас, както я бе предизвикал принцът. Приехме, че същото се отнася и за Пиотре, а може би и за неколцина воини от клановете на Нарвала или Глигана, макар че не ни обещаха помощта им. До Аслевял щяхме да стигнем с посочен от хетгурда кораб. На борда щеше да има и шестима представители на съвета, които да следят за изпълнението на правилата. Щяха да бъдат воини, подбрани от шест различни клана, но не и от Нарвала и Глигана. Имаха право да се защитават, ако драконът ги заплашва, но не и да го нараняват или да ни помагат по някакъв начин. Имахме право да вземем само онова, което може да се побере в кораба, а след като стъпим на брега, трябваше да мъкнем багажа си на гръб.

— Изненадан съм, че не уточниха, че принцът трябва да се бие с дракона в двубой.

— Почти го направиха — кисело рече Сенч. — Той трябва да е първият, който да предизвика звяра. И настояха той да нанесе смъртоносния удар, ако се стигне до такъв. Воини са и добре знаят, че в разгара на битката никой не може да каже чий удар всъщност е бил решаващ. Един от бардовете им ще дойде в качеството на свидетел. Само това ни трябваше. — Той почеса уморено четината си. — Не че се безпокоим особено от това. Както казах от самото начало, по-вероятно е да се стигне до изкопаване на нещо от леда, отколкото до сражение с живи същества. Много ми се искаше да разполагаме с по-голяма работна сила за тази част от задачата. — Закашля се леко и изглеждаше доволен от себе си, когато продължи: — Но може би разполагам с нещо, което ще ни помогне да компенсираме липсата на повечко хора.

— Колко души му разрешиха да вземе?

— Дванайсет. Ти и аз, Уеб, Любезен, Кокъл, Ридъл, Шишко, Лонгуик и четирима гвардейци. — Поклати глава. — Иска ми се Предан да бе оставил поне Любезен и Кокъл тук. Още двама опитни войни щяха да са ни добре дошли.

— А Пъргав? Значи той остава тук? — Не можех да реша дали изпитвам облекчение, или тревога от това.

— Не, ще вземем и него. Но тъй като е все още момче, не влиза в бройката воини.

— И заминаваме утре?

Сенч кимна.

— През последната седмица Лонгуик се занимаваше със събиране на продоволствия. Повечето от онова, което донесохме от Шестте херцогства, вече е изядено. Боя се, че ще ни се наложи да караме на местна храна. Лонгуик провери какво е останало и достави нужното за дванадесет души.

Вече го предупредих, че с нас ще има и котарак, който също трябва да яде. Всички ще носим оръжия, независимо дали можем да ги ползваме, или не. За теб секира ли?

Кимнах.

— И за Пъргав също. Има си лък и стрели, но както сам каза, инструмент за разбиване на лед може да свърши повече работа.

— И с това изобретателността ми се изчерпва — въздъхна Сенч. — Нямам представа срещу какво ще се изправим, Фиц. Ще разполагаме с храна, палатки, оръжия и някакви инструменти. Но освен това нямам никаква представа какво ще ни трябва. — Сипа си глътка бренди. — Няма да отрека — радвам се, че Пиотре е смаян не по-малко от мен. Той и нарческата ще пътуват с нас. Кървавия меч също ще е на кораба, но не ми се вярва, че ще присъства на убийството на дракона. — Каза го със саркастична усмивка, която показваше, че не вярва в подобна възможност. — Страшно неудобно е, че измислиха правила като при състезание. Освен това имаме право да носим само две пощенски птици, които могат да се използват единствено за извикване на кораба обратно, когато сме готови да напуснем острова. Ще бъдат у придружителите ни.

Това насочи мислите ми в друга посока.

— Мислиш ли, че онази птица вече е стигнала до Кетрикен?

Сенч ме погледна съчувствено.

— Наясно си, че няма как да знаем. Ветрове, бури, сокол… доста неща могат да забавят или спрат една пощенска птица. Тя лети само към дома и партньора си. Няма начин Кетрикен да ни прати отговор по нея. Замислял ли си се да опиташ да се свържеш с Бърич? — попита деликатно.

— Снощи — отвърнах. Сенч вдигна вежда. — Нищо. Чувствах се като нощна пеперуда, блъскаща се в стъклото на фенер. Преди години успявах да ги зърна за миг — и Моли, и Бърич. Не като докосване на умове, а… както и да е, безсмислено е. Вече го няма. Предполагам, че Копривка е служила като фокус, макар да не виждах през нейните очи.