Робин Хоб - Съдбата на Шута

Определено в леда на Аслевял имаше нещо замръзнало, но бе минало почти цяло поколение, откакто някой го е виждал ясно. Мъжете разказваха историите на бащите си за посещаването на острова. Някои установявали лагер на брега и се изкачвали на ледника, за да го зърнат. Други използвали най-ниските отливи в годината, когато оттеглящите се води оголвали прохода под леда от южната страна на острова. Според всички разкази начинанието било опасно — щом попаднеш в прорязващите синия лед канали, лесно можело да се изгубиш или да не отчетеш правилно времето и отлива и да се забавиш твърде много. Тогава завръщащото се море хваща в капан непредпазливия и никога не го пуска. Достатъчно умните, силните и хитрите стигали по тунела до огромна пещера, където човек можел да говори с уловения в леда дракон и да измоли някакво благодеяние. Някои станали прочути ловци, на други им вървяло с жените, трети спечелвали изобилие за майчините си богове. Така казваха легендите.

Споменаваше се също за оставяне на дарове за Черния мъж от Аслевял. Някои говореха за него като за отшелник, други — като за дух-пазител на дракона. Всички се съгласяваха, че бил опасен и че е по-добре да бъде умилостивен. Някои твърдяха, че най-подходящият дар е суровото червено месо; други бяха на мнение, че благоволението му може да се купи с билки за чай, ярки мъниста или мед.

На два пъти чух островът да се споменава във връзка с Войната на Алените кораби. За нея не се говореше много — малцина са онези, които обичат разкази за войни, които не са завършили със славна победа. Доколкото разбрах, по време на войната Кебал Тестото и Бледата жена искали да установят твърдина на Аслевял. Никой не казваше защо, но мнозина пленници от Шестте херцогства били закарани там да работят до края на дните си като роби. Изглежда, Тестото бе поробвал и сънародници от Външните острови, които се противопоставяли на войната му. Били Претопени от него и също откарвани на Аслевял, след което никой нито ги видял, нито чул за тях. Така островът придобил ореол на позор и нещастие, който съперничеше дори на легендарния му дракон. Вече малцина бяха склонни да извършат поклонение там, за да докажат куража си.

Запомнях всичко това и го повтарях до най-малката подробност на Сенч и Предан. По време на късните ни разговори двамата със стария ми наставник се опитвахме да определим как наученото може да ни помогне или попречи. Понякога имах чувството, че обсъждаме мъглявите слухове само защото не разполагаме с нищо сигурно.

Предан имаше дълги срещи с хетгурда — траеха по няколко дни. Крайният резултат бе, че определиха условията за лова на дракона, сякаш ставаше дума за някакво състезание по борба или стрелба. Сенч страшно го беше яд, че кланът на Глигана бе направил уговорката и ни бе обвързал с нея, без изобщо да се посъветва с нас. Макар аз самият да не бях свидетел, чух, че Аркон Кървавия меч бил много изненадан, когато принцът с ледена вежливост заявил, че е смаян от условията.

— Не можем да променим онова, което са уговорили вместо нас — мрачно ми рече Сенч. — Но си заслужаваше да се види лицето на Кървавия меч, когато Предан му каза: „Моята дума си е моя и аз съм единственият, който може да я дава. Никога вече не помисляй, че можеш да говориш от мое име“.

Каза ми го на чашка бренди в същата стая в къщата-крепост, която обитавахме и преди. Шишко и Предан бяха в съседната. Чувах само тона на разговора им — Предан спокойно обясняваше защо Шишко трябва да се качи на кораба на следващия ден, а гласът на дребния човек варираше от детски хленч до гневен отказ на мъж. По всичко личеше, че от увещанията няма особена полза. Но предвид условията, в които ни бе поставил Кървавия меч, нещата май не можеха да станат по-лоши.

Благородниците ни се бяха потрудили добре в наше отсъствие — по-добре, отколкото очаквах. Вече имаше сключени търговски договори между различни кланове и фамилии на Шестте херцогства. Излагането на показ на собствените им гербове ги отличаваше достатъчно от Елена на Пророците, за да могат да преговарят без предубеждения от страна на местните. Предан вечеряше с различни благородници почти всяка вечер и сякаш всеки път имаше новини за нови договори. Ако принцът успееше да поднесе главата на дракона на нарческата, целта ни щеше да е повече от успешна. Шестте херцогства и Външните острови щяха да са така тясно свързани чрез брака и търговията, че бъдещите войни нямаше да донесат полза на никого.