Робин Хоб - Съдбата на Шута

Станахме преди изгрев-слънце. Закусихме в почти пълно мълчание. Шишко беше наежен и навъсен, чакаше всеки момент да го заплашим или да му заповядаме да се размърда. По мълчаливо съгласие не го сторихме. Разменяхме кратки фрази помежду си, сякаш го нямаше. Взехме ръчния си багаж. Ридъл дойде да ни помогне с останалото. Сенч остави гвардейците да му носят нещата, но принцът настоя сам да се справи със своите. И излязохме.

Ридъл вървеше на крачка зад Сенч и носеше багажа му. Лонгуик и четиримата гвардейци вървяха отзад. Не ги познавах много добре. Младият Хест ми харесваше. Чъри и Дръб бяха близки приятели и опитни воини. За Дефт 2 2 Сръчен — Б.пр. знаех само, че си е спечелил името благодарение на заровете. Останалите гвардейци щяха да останат с благородниците, а малкият ни отряд трябваше да се яви на кея.

— Ако Шишко не дойде, тогава какво? — попитах, докато крачехме по калдъръмените улици.

— Оставяме го — мрачно отвърна Предан.

— Знаеш, че не можем — възразих. В отговор той само изсумтя.

— Мога да се върна и да го домъкна — колебливо предложи Ридъл. Трепнах, а Сенч мълчаливо поклати глава.

Може да се стигне и дотам — отбелязах аз. — Не мога да го направя, защото Умението му е толкова силно, че е в състояние да ме повали. Но някой нечувствителен към Умението може и да успее да го принуди физически. Вземете например времето, когато другите слуги са го малтретирали и са му вземали парите. Естествено, после ще ни се наложи да си имаме работа с гнева му, но поне ще е с нас.

Нека изчакаме — отвърна принцът.

С приближаването на пристанището хората ставаха все повече. Накрая се оказа, че се е събрала цяла тълпа да гледа заминаването ни. „Зъбат“ бе натоварен още вчера и чакаше само да се качим на борда и да отплава със сутрешния отлив. Островитяните бяха в странно настроение. Сякаш бяха дошли да гледат състезание, а ние не бяхме сред любимците. Никой не ни замеряше с гнили зеленчуци или обиди, но многозначителното мълчание беше не по-малко потискащо. Нашите благородници се бяха събрали по-близо до кораба, за да се сбогуват и да ни пожелаят късмет. Насъбраха се около принца и докато стоях послушно зад него, изведнъж разбрах, че нямат почти никаква представа за мисията му и какво би могла да означава тя. Аристократите се шегуваха добродушно и от сърце му желаеха късмет, но никой не изглеждаше особено разтревожен за него.

Качихме се, а от Шишко все още нямаше и следа. Сърцето ми се сви от страх. Не можехме да го оставим тук, независимо колко сърдит му бе Предан. Не се боях само от онова, което може да направи в наше отсъствие; тревожех се и какво ли ще стане с него, докато е лишен от закрилата на принца. Щеше ли да ги е грижа благородниците от Шестте херцогства за слабоумния слуга в отсъствието на Предан? Опрях ръце на релинга и се загледах над тълпата към къщата-крепост. Уеб застана до мен.

— Е, очакваш с нетърпение пътуването ли?

Усмихнах се горчиво.

— Единственото пътуване, което очаквам с нетърпение, е към дома.

— Не видях Шишко да се качва на борда.

— Знам. Още го чакаме. Не иска да се качи отново на кораб, но се надяваме, че в крайна сметка ще дойде сам.

Уеб кимна сериозно и се отдалечи. Стоях развълнуван и гризях нокътя на палеца си.

Шишко? Идваш ли? Корабът скоро ще отплава.

Остави ме на мира, кучешка воня!

Хвърли ми прозвището с такъв силен гняв, че почти го подуших. В същото време покрай яростта му долавях страха и обидата, че го изоставяме. Заминаването ни го беше развълнувало и разтревожило, но въпреки това подозирах, че инатът му ще вземе връх.

Времето и отливът не чакат никого, Шишко. Решавай бързо. Защото щом водите почнат да се отдръпват, корабът ще трябва да потегли. А след това дори и да ни кажеш, че си променил решението си и искаш да дойдеш, ще е твърде късно. Няма да можем да се върнем за теб.

Не ми пука.

И вдигна стените си толкова рязко, че го почувствах като истинска плесница. Май намесата ми само влоши положението.

Малко след това започнаха последните подготовки за отплаването. Пристигна закъснял товар от „Девичи шанс“. Сред него имаше и няколко буренца. Усмихнах се и се запитах дали Сенч не се е сетил за някой таен запас бренди. Пристигнаха също оръжията и инструментите; трюмът бе натъпкан с всякакви неща, които според Сенч можеха да се окажат полезни. Накрая дойде време да отплаваме. Изпращачите на борда започнаха да слизат. Представителите на хетгурда дойдоха с багажа си. Всички пристигнали в последния момент товари бяха прибрани, малките лодки, които щяха да ни изкарат от пристанището, чакаха в готовност. Уеб неспокойно застана до мен на релинга.