Робин Хоб - Съдбата на Шута

На лицето й се появи несигурна усмивка.

— Не е нужно да го заслужаваш, ако реша да ти се отдам.

— Но… ти каза, че няма да бъдеш моя съпруга, докато не ти донеса главата на дракона.

— В моята страна жената се отдава, когато пожелае. Това е различно от брака. Или от това да е съпруга, както го наричате. Щом момичето стане жена, може да приеме в леглото си, който си поиска мъж. Това не означава, че е омъжена за всички тях. — Огледа се и добави предпазливо: — Ти ще си ми първият. Някои смятат, че това е по-важно и от вричането един на друг. Но не би ме направило твоя съпруга, разбира се. Няма да бъда съпруга и няма да се омъжа, докато не донесеш главата на дракона тук, в майчиния ми дом.

— Аз също бих искал ти да си ми първата — внимателно рече Предан. И добави с мъка, сякаш се мъчеше да издърпа от земята дърво с корените: — Но не сега. Не и докато не направя онова, което съм обещал.

Тя бе смаяна, но не от това, че ще изпълни обещанието си.

— Първа? Наистина ли? Още ли не си познавал жена?

Нужно му бе дълго време, за да го признае.

— Такъв е обичаят в моята страна, макар че не всички го следват. Да се чака до сватбата. — Говореше напрегнато, сякаш се боеше, че ще му се подиграе заради целомъдрието му.

— Бих искала да съм ти първата — призна тя. Пристъпи към него и този път той я прегърна. Тя долепи тяло до неговото и устните им отново се намериха.

Усетих Пиотре с Осезанието си преди тях. А и те бяха така погълнати един от друг, че сигурно нямаше да забележат и стадо овце, ако минаваше около тях. Изправих се, когато видях стария воин да се появява иззад ъгъла на майчиния дом. Мечът бе на бедрото му, а в очите му се четеше заплаха.

— Елиания.

Тя отскочи от Предан. Ръката й виновно изтри устните й, сякаш за да избърше целувката. Отдадох дължимото на Предан, който не помръдна. Само гледаше спокойно Пиотре. В позата му нямаше и следа от разкаяние или момчешки срам. Гледаше като мъж, когото са прекъснали, докато целува жена си. Затаих дъх и се запитах дали ще подобря или влоша ситуацията, ако се покажа.

Мълчанието бе напрегнато и бдително като самата нощ. Пиотре и Предан не откъсваха очи един от друг. Беше по-скоро преценка, не предизвикателство. Когато Пиотре заговори, думите му бяха насочени към Елиания.

— По-добре да се върнеш в спалнята си.

Тя се обърна и побягна, босите й крака безшумно докосваха прахта в двора. Дори след като изчезна, Предан и Пиотре продължиха да се гледат. Накрая Пиотре заговори отново:

— Главата на дракона. Обеща. Даде думата си като мъж.

Предан кимна сериозно.

— Дадох дума. Обещах като мъж.

Пиотре понечи да си тръгне. Предан заговори отново:

— Предложеното от Елиания бе предложение на жена, а не на нарческа. Свободна ли е да го прави според вашите обичаи?

Пиотре се вцепени. Обърна се бавно и отговори с неохота:

— Кой друг би могъл да ти предложи подобно нещо, ако не жена? Тялото й принадлежи само на нея. Може да го сподели с теб. Но няма да ти е наистина съпруга, докато не й донесеш главата на Айсфир.

— Хм.

Пиотре отново понечи да си тръгне и гласът на Предан отново го спря.

— В такъв случай тя е по-свободна от мен. Моето тяло и семето ми принадлежат на Шестте херцогства. Аз не съм свободен да го споделям както пожелая, а единствено със съпругата си. Това е нашият обичай. — Почти го чух как преглъща. — Бих искал да знае това. Че според нашите обичаи не мога да приема каквото ми предлага, освен ако не изгубя честта си. — Гласът му стана по-тих и следващите му думи бяха молба. — Бих искал да не ме изкушава и да ме дразни с нещо, което не мога да взема. Аз съм мъж, но съм… мъж. — Обяснението му бе едновременно несръчно и честно.

Също като отговора на Пиотре. В гласа му се долавяше неохотно уважение.

— Ще се погрижа да го научи.

— Няма ли… няма ли да падна в очите й? Няма ли да си помисли, че не съм мъж?

— Аз не го мисля. И ще се погрижа да разбере какво струва на един мъж да се въздържи от подобно предложение. — Погледна Предан, сякаш го виждаше за пръв път. Когато заговори, в гласа му имаше голяма тъга. — Ти си мъж. Би могъл да бъдеш добър партньор на дъщерята на сестра ми. Внучките на майка ти биха обогатили рода ми.

Каза го по-скоро като пословица, отколкото като човек, който наистина се надява да стане така. После се обърна и си тръгна.

Видях как Предан пое дълбоко дъх и издиша. Страхувах се да не се обърне към мен чрез Умението, но той не го направи. Вместо това закрачи с наведена глава към майчиния дом на Елиания.