Иля Илф - Дванадесетте стола

Иполит Матвеевич с ръмжене се спусна към стола.

— Тихо — рече Остап, — трябва да се действува без шум.

Той извади от джоба си клещи; почна усилена работа.

— Заключихте ли вратата? — попита Остап.

Отблъсквайки нетърпеливия Воробянинов, Остап внимателно разпра стола, като се стараеше да не изхаби английската дамаска на цветчета.

— Сега няма такъв материал, трябва да се запази. Глад за стоки, какво да се прави!

Всичко това доведе Иполит Матвеевич до крайно раздразнение.

— Готово — рече Остап тихо.

Той повдигна плата и започна да рови с двете си ръце между пружините. Вената на челото му се изду.

— Е? — повтаряше Иполит Матвеевич на различни гами. — Е? Е?

— Е-е-е! — отвърна Остап раздразнен. — Шансът е един срещу единадесет. И този шанс…

Той поразрови хубавичко стола и завърши:

— И този шанс засега не е в наша полза.

Изправи се в целия си ръст и започна да чисти коленете си. Иполит Матвеевич се спусна към стола.

Брилянти нямаше. Той оклюма. Но Остап бе все така бодър.

— Сега нашите шансове се увеличиха.

Той закрачи из стаята.

— Нищо! Този стол излезе по-скъп на вдовицата, отколкото на нас.

Остап измъкна от задния си джоб златна брошка със стъклени камъчета, куха златна гривна, половин дузина позлатени лъжички и цедка за чай.

В мъката си Иполит Матвеевич дори не съобрази, че е станал съучастник на най-обикновена кражба.

— Долна постъпка — забеляза Остап, — но съгласете се, че не можех да напусна любимата жена, без да запазя за нея някакъв спомен. Ала не бива да губим време. Това е само началото. Краят е в Москва. А мебелният музей не ти е вдовицата; там ще бъде по-мъчничко!

Съдружниците натикаха частите на стола под кревата, преброиха парите (заедно с пожертвуванията в полза на децата те бяха петстотин тридесет и пет рубли) и тръгнаха за гарата да вземат влака за Москва.

Трябваше да минат с файтон през целия град.

На улица Кооперативна те видяха Полесов, който тичаше по тротоара като плаха антилопа. Гонеше го вратарят от жилищен дом №5 на Перелешинска. Когато завиваха зад ъгъла, концесионерите забелязаха, че вратарят настигна Виктор Михайлович и започна да го налага. Полесов крещеше: „Милиция!“ и „Простак!“

До тръгването на влака те седяха в клозета от страх да не се срещнат с любимата жена.

Влакът отнасяше приятелите в шумния център. Те се лепнаха на прозореца.

Вагоните минаваха край Гусишче.

Изведнъж Остап изрева и стисна Воробянинов за ръката.

— Гледайте, гледайте! — викна той. — По-скоро! Алхен, к-ку-чият му син!…

Иполит Матвеевич погледна надолу. Край насипа снажен мустакат юначага мъкнеше количка, натоварена с червеникав хармониум и пет прозоречни рамки. А друг свенлив гражданин със сива рубашка потикваше количката.

Слънцето се показа през облаците. Блеснаха кръстовете на църквите.

Кискайки се, Остап се подаде от прозореца и викна:

— Пашка! На битпазар ли отиваш?

Паша Емилиевич вдигна глава, но видя само буфера на последния вагон и още по-енергично заработи с крака.

— Видяхте ли? — радостно запита Остап. — Очарователно! Работят хората!

Остап потупа по гърба натъжилия се Воробянинов.

— Нищо, драги! Не падайте духом! Заседанието продължава. Утре вечер сме в Москва!

Статистиката знае всичко.

Точно е пресметната орната земя в СССР, подразделена на чернозем, глинеста почва и льос. Всички граждани от двата пола са вписани в редовни дебели книги, така добре познати на Иполит Матвеевич Воробянинов — книги на гражданското отделение. Знае се колко и каква храна изяжда за година средният гражданин на републиката. Знае се колко водка, изпива средно тоя среден гражданин и са посочени приблизително изконсумираните при такива случаи мезета. Знае се колко ловци има в страната, колко балерини, колко револверни стругове, кучета от всички породи, велосипеди, паметници, момичета, фарове и шевни машини.

Колко много живот, изпълнен е жар, страсти и мисли, ви гледа от статистическите таблици!

Кой е този индивид с розовите бузи, който седи на масата със салфетка на гърдите и с апетит унищожава дигащото пара ястие? Около него лежат стада от миниатюрни волове. Тлъсти свини са се скупчили в ъгъла на таблицата. В специален статистически басейн се гмуркат безброй есетри, трески и шарани. По раменете, ръцете и главата на индивида са накацали кокошки. В перести облаци летят гъски, патици и пуйки. Под масата се крият два питомни заека. На хоризонта се издигат пирамиди и вавилонски кули от печен хляб. Млечна река мие малка крепост от сладко. Краставица, голяма колкото кулата в Пиза, се откроява на хоризонта. Отвъд крепостните насипи от сол и червен пипер маршируват повзводно бутилки с вино, ракия и всякакви други напитки. В ариергарда се влачи жалка група безалкохолни напитки: нестроеви газирани води, лимонади и соди в сифонови бутилки с предпазни мрежи.