Иля Илф - Златният телец

— А как мислите да измъкнете парите?

— Как мисля да ги измъкна ли? Измъкването или задигането на парите варира в зависимост от обстоятелствата. Лично аз имам четиристотин сравнително честни начина за измъкване. Но работата не е в начините. Работата е там, че сега няма богати хора. И тук е ужасът на моето положение. Друг би се нахвърлил, разбира се, на някое беззащитно държавно учреждение, но това не влиза в моите правила. Известно ви е моето уважение към наказателния кодекс. Няма сметка да грабиш колектива. Дайте ми по-богат индивид. Но няма го, няма го тоя индивидуум.

— Какво говорите! — възкликна Балаганов. — Има много богати хора.

— А вие познавате ли ги? — рече незабавно Остап. — Можете ли да ми кажете името и точния адрес поне на един съветски милионер? А такива има, трябва да ги има. Щом в страната сноват някакви парични знаци, трябва да има и хора, които притежават много от тях. Но как да се намери такъв шмекер?

Остап дори въздъхна. Изглежда, че мечтите за богатия индивидуум отдавна го вълнуваха.

— Колко приятно е — рече той замислен — да работиш с легален милионер в добре организирана буржоазна държава със стари капиталистически традиции. Там милионерът е популярна фигура. Адресът му е известен. Той живее в хубава къща някъде в Рио де Жанейро. Отиваш право при него на гости и още във вестибюла, след първите поздравления, измъкваш парите. И всичко това, имайте пред вид, с добром, вежливо: „Ало, сър, не се вълнувайте. Ще се наложи да ви обезпокоим мъничко. Ол райт. Готово.“ И туйто. Култура! Какво по-просто от това? Джентълмен в общество на джентълмени прави своя мъничък бизнес. Само не трябва да се стреля в полилея, излишно е. А у нас… боже, боже!… В каква студена страна живеем ние! У нас всичко е скрито, всичко е в нелегалност. Дори Наркомфин с неговия свръхмощен данъчен апарат не може да намери съветския милионер. А милионерът може би седи сега в тази така наречена лятна градина на съседната масичка и пие четирийсеткопейковото пиво „Тип-Топ“. Ето кое е обидното!

— Значи, вие мислите — попита Балаганов, като изчака малко, — че ако се намереше такъв таен милионер, то…

— Не продължавайте. Знам какво искате да кажете. Не, не е това, съвсем не е това. Аз няма да го душа с възглавница или да го удрям с лъскавия наган по главата. И въобще нищо глупашко няма да има. Ах, ако можеше само да се намери индивид! Аз така ще наредя всичко, че той сам ще ми донесе парите си на подносче със синя ивица по края.

— Това е много хубаво. — Балаганов доверчиво се усмихна. — Петстотин хиляди на подносче със синя ивица по края.

Той стана и почна да се върти около масичката. Цъкаше жалостиво с език, спираше се, отваряше дори уста, като че искаше да произнесе нещо, но без да каже нито дума, сядаше и отново ставаше. Остап равнодушно следеше движенията на Балаганов.

— Сам ще ги поднесе? — запита изведнъж Балаганов със скърцащ глас. — На подносче? Ами ако не ги поднесе? А къде е това Рио де Жанейро? Далече ли? Не може да бъде всички да ходят с бели панталони. Оставете тая работа, Бендер. С петстотин хиляди и у нас може добре да се преживее.

— Безспорно, безспорно — рече весело Остап, — можела се преживее. Но вие не размахвайте криле, без да има защо. Вие нямате петстотин хиляди.

На безметежното, неразорано чело на Балаганов се появи дълбока бръчка. Той погледна плахо Остап и промълви:

— Аз знам такъв милионер.

От лицето на Бендер мигом изчезна цялото оживление. Лицето му тутакси затвърдя и отново прие медалните си очертания.

— Карайте, карайте — каза той, — аз раздавам само в събота, няма какво да ми се издокарвате.

— Честна дума, мосю Бендер…

— Слушайте, Шура, щом вече минахме изключително на френски език, тогава наричайте ме не мосю, а ситуайен, което значи гражданин. Пардон, адресът на вашия милионер?

— Той живее в Черноморск.

— Разбира се, така си и мислех. Черноморск! Там дори и преди войната човек с десетина хиляди се наричаше милионер. А сега… мога да си представя! Не, това е глупост!

— Ама не е така, оставете ме да се доизкажа. Това е истински милионер. Разбирате ли, Бендер, случи ми се неотдавна да лежа в тамошния затвор…

След десет минути млечните братя напуснаха лятната кооперативна градина, дето поднасяха бира. Великият комбинатор се чувствуваше в положението на хирург, комуто предстои да направи твърде сериозна операция. Всичко е готово. В електрическите тенджери се парят марлите и бинтовете, милосърдната сестра в бяла тога пристъпва безшумно по кахления под, блестят медицинският фаянс и никел, болният лежи на стъклената маса, измъчено извърнал очи към тавана, в специално затопления въздух се носи мирис на немска дъвка. С разперени ръце хирургът се приближава до операционната маса, поема от асистента стерилизирания фински нож и казва сухо на болния: „Свалете бурнуса.“