Филип Пулман - Кехлибареният далекоглед

Ама влезе в килията на мъдреца, поклони му се доземи и му поднесе остатъка от медените питки с най-голямото смирение, на което беше способна. Демонът му прилеп изпърха и започна да кръжи около нея, с което изплаши нейния Куланг. Той пропълзя да се скрие в косата й, а момичето се опита да остане спокойно, докато Пагдзин-тулку говореше.

— Кажи, дете. Но по-бързо, по-бързо! — подкани я мъдрецът и бялата му брада се разтресе.

В полумрака тази бяла брада и блестящите очи бяха кажи-речи всичко, което Ама виждаше от него. Демонът му кацна на една греда над главата му и най-сетне се укроти. Моми се реши да заговори.

— Моля те, Пагдзин-тулку, искам да стана мъдра. Искам да знам как да правя магии. Можеш ли да ме научиш?

— Не — поклати глава лечителят.

Това се очакваше.

— Поне едно лекарство ще ми дадеш ли — попита тя.

— Може би. Но няма да ти кажа как правя лекарството, няма да ти издам тайната му.

— Така да бъде. Благодаря, и това е голяма милост — съгласи се момичето с поклон.

— Каква е болестта и кой е болен? — попий старецът.

— Сънна болест. А болният е син на братовчед на баща ми. Беше много хитро от нейна страна да скрие, че става дума за момиче. Предпазна мярка, в случай че лечителят е чул за жената в пещерата.

— Колко е голямо момчето?

— Три години по-голямо от мен, Пагдзин-тулку. Значи, на дванайсет. През цялото време спи и не може да се събуди.

— Защо родителите му не дойдоха, а пратиха теб?

— Защото живеят в другия край на селото ни и са много бедни, Пагдзин-тулку. Чух за болестта на братовчед ми вчера и веднага дойдох да ти поискам съвет.

— Трябва да видя болния и да го прегледам, после да разбера какво е било разположението на планетите, когато е заспал. Тези работи не стават бързо.

— Няма ли да ми дадеш лекарство, което да му занеса?

Демонът прилеп се спусна от гредата и мълчаливо се замята из стаята, твърде бързо, за да може, Ама да проследи полета му. Но очите на стареца уловиха всичко, което му беше нужно и когато демонът отново увисна на гредата с главата надолу и прибра тъмните си криле, той се изправи и започна да обикаля полиците с наредените по тях бурканчета и кутии, като вземаше по щипка-две от праховете и билките в посочения от прилепа ред.

След като смеси всички съставки, лечителят ги изсипа в един хаван и ги счука, като не преставаше да си мърмори някакво заклинание, после взе четка и мастило и написа нещо на лист хартия. Когато мастилото изсъхна, той изсипа сместа върху листа и бързо го загъна в четвъртито пакетче.

— Да поръсват по малко от прашеца в ноздрите на детето, докато вдишва, и то ще се събуди — обясни старецът. — Но трябва да се прави много внимателно. Ако посипят повече, отколкото трябва, ще го задавят. Да използват мека четка.

— Благодаря, Пагдзин-тулку — поклони се Ама и пъхна пакетчето в един джоб на долната си риза. — Съжалявам, че нямам повече медени питки.

— И една стига — увери я лечителят. — Сега бягай и когато дойдеш следващия път, кажи ми цялата истина, а не само част от нея.

Ама се почувства засрамена и се поклони много ниско, за да скрие смущението си. Надяваше се да не е издала твърде много.

На другата вечер тя хукна към долината веднага щом се освободи. Носеше малко подсладен ориз, увит в лист от сърдечник. Нямаше търпение да каже на жената какво е направила и да й даде лекарството. Радваше я мисълта как ще я похвалят и ще я обсипят с благодарности, но най-голямата радост щеше да настане, когато спящото момиче се събуди и й проговори. Двете можеха да станат приятелки!

Но когато сви по пътеката и погледна нагоре, не видя нито златистата маймунка, нито жената, седнала търпеливо на входа. Пещерата беше празна. Последните няколко метра Ама измина тичешком. Уплаши се, че са си тръгнали завинаги, но после видя празния стол, съдовете и всичко останало.

Вгледа се в полумрака на пещерата. Сърцето й биеше лудо. Беше сигурна, че момичето още не се е събудило, защото различаваше спалния чувал, светлото потно на косите и бледите очертания на заспалия демон.

Промъкна се малко по-близо. Нямаше съмнение жената беше излязла и беше оставила дъщеря си сама.

Една неочаквана мисъл прониза Ама като мелодия — ами ако тя събудеше момичето, преди още майка й да се с върнала…

Още не беше осъзнала напълно проблесналата и мисъл, когато откъм пътеката се чуха стъпки. Внезапно чувстпо на вина я накара да се мушне зад една издатина в скалата, последана от демона си. Нямаше работа тук. Да си пъхаш носа в работите на другите никак не беше хубаво.