Константин Преславски
Стихове добри Константинови 1 1 Творбата е открита от българския учен Г. Попов. Тя е най-яркото свидетелство за изключителното поетическо умение на Константин Преславски. При превода на Постния триод българският книжовник заменя част от византийските тропари със свои оригинални и от първите букви на над 400 тропара създава декларационна поезия. Такъв сложен акростих е нещо изключително дори за византийската литература. За съжаление в по-късните преписи на Триода оригиналните тропари постепенно са заменени с преводни. Връзката между тях много рано е била изгубена. Все още не е възстановен пълният текст на стиховете. Те са били разпределени по три и четири тропара за делничните дни от всяка седмица на Великия пост. По своя патос, прославящ богослужението на роден език, „Стихове добри Константинови“ се свързват с останалите поетични творби на Константин Преславски. Тук поместеният превод е от Кл. Иванова по изданието на Г. Попов.
Прослава кръстна и апостолска
това слово добро ……
…… към този труд
похвалата добра и пеенето — много
и кръстното най-вече. Добре е Богу да пеем!
Каноните тез свети на [нашето] покаяние,
добре е да се пеят и Бог да се прославя
по цялата земя! Сберете се, славяни,
Христа възпявайте и ето днес славете
дървото кръстно [вие, що сте] верни —
спасение [е то], сковано на земята.
Приеми, мой Боже, тази малка песен
и сила ми дари врага да победя
със този пост! Страдалческата песен 2 2 В този стих се използва вариантът, предложен от А. Минчева. Другият вариант, предложен от Г. Попов, е „премахни чрез поста моето страдание“.
,
тя песен е добра, защото е красива,
защото божий дар е, затова да славим
Христа, да викаме…
© Кл. Иванова, превод от старобългарски
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16238]
Последна редакция: 2010-05-28 13:00:00
Творбата е открита от българския учен Г. Попов. Тя е най-яркото свидетелство за изключителното поетическо умение на Константин Преславски. При превода на Постния триод българският книжовник заменя част от византийските тропари със свои оригинални и от първите букви на над 400 тропара създава декларационна поезия. Такъв сложен акростих е нещо изключително дори за византийската литература. За съжаление в по-късните преписи на Триода оригиналните тропари постепенно са заменени с преводни. Връзката между тях много рано е била изгубена. Все още не е възстановен пълният текст на стиховете. Те са били разпределени по три и четири тропара за делничните дни от всяка седмица на Великия пост. По своя патос, прославящ богослужението на роден език, „Стихове добри Константинови“ се свързват с останалите поетични творби на Константин Преславски. Тук поместеният превод е от Кл. Иванова по изданието на Г. Попов.
В този стих се използва вариантът, предложен от А. Минчева. Другият вариант, предложен от Г. Попов, е „премахни чрез поста моето страдание“.