Наум Преславски - Канон за апостол Андрей

Най-пръв си от всички!
Като първозданните светила те създаде за земята,
омрачените от дяволска съблазън да осияеш ти заповяда
и към неговата светлина всички да насочваш.

Когато пожела от робството да ни избави,
Създателят на всичко дойде на земята,
от земните съблазни призова те, свети,
развесели те, за да насочваш земните към светлината.

Омрачените от съблазън народи като видя, Владико,
при себе си, който си светлина, Светий,
повика апостола Андрей и велегласно повели му
на всички хора да благовести за тебе.

Към Богородица
Всичко предречено за тебе, Дево майко, се изпълни,
защото светлината, произлязла от твоята утроба,
направи явна светлината на апостола,
всички хора осветяваща.

Светий, Христос апостол те нарече,
за да те изпрати сред народите,
та всички тях да доведеш при него,
възгласящи с вяра: „Никой не е свят като нашия Бог!“ (1 Царств. 2:2)

Светий, горейки чрез Светия Дух,
ти сгряваш земята, вледенена
от греховната съблазън
и възгласяваш с вяра: „Никой не е свят като нашия Бог!“

Светий, ти озари вселената,
озарен от Духа, апостоле Андрей,
като призова народите да възгласят:
„Никой не е свят като нашия Бог!“

Към Богородица
Светии апостоле, уподобен на херувим,
ти прославяше родения от дева Христос
и призоваваше народите да възгласят:
„Никой не е свят като нашия Бог!“

Река, изпълнена с води животворни (по Пс. 64:10),
ти, свети апостоле Андрей, напои вселената,
езическите народи — с разум, чрез твоето учение.

Всички страни дочуха, Господи,
светите гласове на твоите апостоли —
с твоята слава се изпълни цялата земя (по Пс. 71:19).

Славата ти на земята, апостоле преблажени,
пророците предрекоха чрез святото пришествие —
с похвала за тебе се изпълни цялата земя.

Към Богородица
Възкликна пророкът:
„Предреченото за тебе се сбъдна,
пресвята и преславна! Ето твоят Син чрез апостола
като със стрела зловерието простреля!“

Над цялата земя се разнесе твоят глас, апостоле,
като гръм, пробуждащ спящите в неверие;
блесна от изток като мълния,
просветлявайки всички страни на земята.

Светецо Андрей, пратенико, призван от Христос,
събирателю на апостолите! Ти възкликна към всички тях:
„Наистина, това е Божият ум и Богът на всички,
нашият Спасител — Христос, царят на мира!“

Дочуха всички земни краища, апостоле,
светата твоя проповед
и твърде много се уплашиха от гръмовния ти глас,
във вярата Христова всички сърца откърмящ.

Към Богородица
Пресвята Богородице Дево,
възпламенен от любовта на родения от тебе Син,
апостолът изпепели всяко безбожие
и с благоверие насея земята.

Всичките народи, достигнали до ада,
гръмогласно възкресил, апостоле свети,
с проповедта си призова: „Покайте се!
Настъпи време за спасението на всички!“

Когато ходеше Иисус по морето житейско,
улавя те, свети апостоле мъдри,
да улови, желаейки, всички народи
чрез тебе — рибаря, чрез словото на твоите уста.

В морето на безбожието когато
потънаха всички страни, апостоле,
народите уловил като риби,
ги към Христос ги привлече, мъдри.
Като видя това, зарадва се Христос,
главата твоя увенча, свети и славни апостоле Андрей.

Към Богородица
Проклятието над Адам и Ева
в утробата си потопи, девице,
на праотеца син като роди, безмъжна — Бога Христос.
Моли го непрестанно за нас, които
винаги възпяваме те като Божа майка.

Ти обходи всички земни краища,
свързан от Христовата любов, свети,
а до патриаршеския град достигнал
велегласно възгласяше, Спасителя славейки:
„Благословен е Богът на нашите отци!“ (Дан. 3:26,52)

Безбожния цар Египт 1 1 Обхождайки градовете на Гърция, апостол Андрей в преклонна възраст стига до гр. Патра, където покръства населението, с което влиза в конфликт с тамошния управител Егеат. След мъчения Егеат заповядва да привържат апостол Андрей на кръст. Когато под натиска на християните Егеат наредил да снемат апостола от кръста, той починал, преди да го развържат. След няколко дни Егеат се самоубил. В текста името на Егеат е предадено неправилно като Египт. При император Констанций (337–361) мощите на апостол Андрей са пренесени в Цариград, а по време на завладяването на царския град от кръстоносците те са взети и положени в италианския град Амалта (6 май 1208). зловерен,
където светите ти нозе ходиха,
ти, свети апостоле, изобличи:
„Защо, безумни, не зовеш със мене:
Благословен е Богът на нашите отци!“