Наум Преславски - Канон за апостол Андрей

Немъдрият цар, бидейки сам в тъмница и тъмен,
заповяда да те свържат, свети апостоле Андрей —
тебе, който всички извеждаш из тъмнината.
А ти възгласяше:
„Благословен е Богът на нашите отци!“

Към Богородица
Апостоле, подобно на Христос, от дева Богородица роден,
отиваше на съд ти свързан.
Извика ти: „Не ще се поклоня на сътвореното!“,
непрестанно възгласяйки към царя Христос
„Благословен е Богът на нашите отци!“

Високомерието на врага-мъчител,
пред съда изправен, ти изобличи
и Бога проповядваше, свети, зовейки:
„Господа възпявайте и прославяйте във вековете!“

„Защо напразно погубваш се, мъчителю, — ти рече, —
като не вярваш в Твореца-Бог
на всичко, към когото аз възгласям:
«Господа възпявайте и прославяйте във вековете!»“

Свети апостоле мъдри,
като имаше голяма дързост чрез Христос,
зловерието Египтово ти победи
и да възпяват заповяда Господа,
единствения многомилосърден
и да го прославят във вековете.

Към Богородица
Избавихме се чрез тебе, Дево,
от обедняването на праотеца,
защото твоят Син зловерието простреля
чрез апостолите като със стрели,
а те — чрез благодатта на Бога Христос,
единствения милосърден, създателя на всичко.

Зловерният цар Египт, гърчейки се страшно,
задявай от зъл дух и със заплаха пристъпил,
на кръст заповяда тебе да привържат, свети.
Увиснал на кръста, ти верните повика
и напътстваше ги към Христос, към пътя на мира.

Към всичките ти, свети, извика:
„Не ще се уплаша от кръста, но ще му се поклоня!
Спаси и дай ме на Учителя, кръсте честни,
та с тебе врага да победя, защото
всичките верни чрез тебе намерихме спасение!“

В смъртта си на Учителя уподоби се, свети,
и вече се засели там — в небесните села,
превърнал се в ангел. С тях сега,
с ангелите, не преставай да се молиш
пред Бога на всички за нашите души.

Към Богородица
Майко пречиста, пресвята девице,
която си истинско избавление за всички,
за нас не преставай Бога да молиш, когото роди.
Всички ни спаси от злината,
та в памет на апостола усърдно да те възвеличим.