Хелън Митермайър: Лунна красавица

Животът му не беше лек. От ранното му детство неговото семейство бягаше от Нормандия до Рим, от Генуа до Британия и след смъртта на родителите му — към Шотландия, за да се бори за своята собствена земя.

През цялото време на изгнанието Магнъс се учеше, докато стана съвършен като огромния си меч. Само трапчинката на бузата му издаваше, че не е от желязо. Той нямаше черната коса на баща си, въпреки че кожата му бързо почерняваше от слънцето. Косата му беше като тази на майка му — тъмнокестенява, отиваща към червено. Терил не се съмняваше, че това би се харесало на всяка викингска девойка…

Старият мъж чакаше тихо. Той се наслаждаваше на топлия огън. Магнъс изглеждаше непроницаем сред очертанията на стаята в замъка Синклер.

Накрая той кимна.

— Прав си, Терил. Бракът може да е по-добър от войната. Къде да намеря тази дъщеря на Сигурд?

Магнъс си даде сметка, че трябва да забрави Елизабет или да бъде много дискретен. В двора на крал Малкълм всички имаха любовници, женени и неженени…

— Виденията ми говорят, че тя идва към теб, господарю — каза Терил. Той не уточни, че виждаше как с викингската жена идва и някаква опасност. Не знаеше нищо повече за опасността, но беше сигурен, че жената не застрашаваше Магнъс.

Младият мъж се усмихна и се обърна към Терил.

— Свещениците и монасите не те ли проклинат, че четеш сънища, гадаеш по камъни и пясък? Та нали ти си ръкоположен за християнски свещеник?

Терил вдигна рамене.

— Не знам, вероятно е така. Но аз не мога да разчета твоя сън. Това оставям на Бога!

Усмивката на Магнъс се стопи при спомена за неговия кошмар и той върна разговора към жената викинг.

— Какво си научил за тази внучка на Торфин и дъщеря на Сигурд?

— Не знам как изглежда. Но знам, че е образована жена.

— Какво? — Мъжът отвори широко очи, като си представи учените монахини в Британия, които живееха зад стени и воали.

— Тя е обучавана от пътуващи монаси. Чете и пише на книжовен латински плюс своя роден език, френски и италиански.

Магнъс въздъхна. Учена жена. Монахиня. Значи нещо повече от грозна, тя вероятно беше вещица.

— Тя е говорила пред събранието Аалтинг и е участвала в диспути.

— Какво? На колко години е? — Магнъс я помисли за прегърбена старица. Трябваше ли да прави всичко това заради клана?… Той не можеше да си представи една истинска жена като Елизабет да говори пред Аалтинг, откритото събрание, което се правеше всяко лято в Тингвългер в Исландия. Магнъс беше предпазлив и искаше да научи всичко за своите врагове. Вече знаеше, че викингите не са варвари, както мнозина смятаха. В Шотландия нямаше друг толкова стар и правдив съд като техния например. Въпреки всичко, малко викинги говореха пред Аалтинг. Там те представяха хората си. И тази принцеса беше една от тях?

— Истината е, че тя е на 23 години, господарю — каза Терил, — но това не е твърде голяма възраст.

— Да. Защо не е омъжена?

— Може би е вдовица. Всичко, което знам, е, че все още не иска да стане съпруга на никого.

— По дяволите! Вдовица, която мрази брака! Може би тази викингска принцеса обича жени? Не! Няма да го направя дори за клана!

Той изгледа гневно наставника си и му посочи вратата.

Старият Терил тихо си тръгна.

Магнъс не си легна. Той набързо надяна обичайната за Синклерите дреха — кожа, която покриваше краката и бедрата, и широка, отпусната риза. Около кръста нави сукно като шотландска пола. Тъй като нощта беше студена, обу вълнени чорапи и преметна през рамо шал, който можеше да се използва и за качулка.

Магнъс напусна топлия замък и се отправи към селото на близкия хълм. До една колиба, където се срещаха с Елизабет, запали огън. Огънят бе техният сигнал. Колибата беше малко по-голяма от ловджийска хижа, но подредена, топла и скрита от завистливи очи.

Елизабет се появи бързо. Те не говориха. След минути нищо между тях не пречеше на допира на телата им. Магнъс бурно се отдаде на общия им порив, а това, както винаги, му носеше забрава и успокоение.

Той полежа после само няколко минути до притихналата Елизабет. Стана и започна да се облича.

— Защо бързаш да избягаш от мен? Не ти ли беше хубаво, милорд?

Като се изправи, Елизабет отметна назад лъскавата си черна коса и показа голите си гърди.

Мъжът видя раздразнението под нейната усмивка.

— Остава час до зазоряване и трябва да се срещна с хората си за учение. — Той прибра късата си сабя в пояса, като оцени гледката. — Ти можеш да спиш цял ден, красавице моя.