Хелън Митермайър: Лунна красавица

— Какво става с теб? Остави ме! — Силните ветрове на Строма сподавиха думите, които тя изкрещя.

— Да. Аз смятам да напусна днес този остров и да се върна на остров Йона. Но не мога да позволя ти, с твоята омърсена кръв, да пораснеш и да имаш някой ден претенции за нашия клан… Умният ти баща, вярвам, те е научил как да ни ограбиш след време.

— Това, което говориш, не е вярно.

— Мълчи! Нищо не може да ме откаже от решението да спася нашия клан от твоята омразна кръв.

Йона погледна през рамо към каменистия зъбер на скалата. Къде ли беше баща й? Всъщност нямаше особено значение дали е близо или далеч. Ако не я вижда, той не може да чуе виковете й. Нямаше никой, който да й помогне.

Шумът на морето се беше увеличил от силния вятър. Никакъв вик не можеше да бъде чут. Тя се огледа. Имаше малко място да се отмести и да може да стреля. Стрелата й трябваше да бъде точна. Погледът й се плъзна към камата в ръката на нейния вуйчо.

— Закъснявам — каза момичето. — Майка ми ще изпрати слугата да ме прибере.

— Майка ти ли! — тросна се той. — Тя предаде нашия клан, като се омъжи за това викингско куче. Тя не е вече от рода Скийн, не е моя роднина!

Лицето му се изкриви от гняв и камата блесна в ръката му. Йона надменно отвърна:

— Говориш за майка ми, като че ли тя е нищо в сравнение с теб. Ти, който си едно нищожество пред нея. Моята майка е кралица на Исландия, снаха на великия Торфин, а ти си на нордска земя. Добре е да не забравяш това.

Тя застина, когато той изрева от злоба. Мъжът вдигна свободната си ръка към небето, сякаш проклинаше нея и цялото й потекло.

— Викингска пачавра! Всички тези острови трябва да са част от Шотландия. Аз съм шотландец! Скоро всичко ще бъде шотландско, а не йонийско, хибернийско и нортумбрийско. Всичко това ще е наше, както трябва и да бъде.

— Не! — извика гневно Йона. — Върни се в Шотландия, щом си шотландец. Това е аворска земя. Островите Оркни принадлежат на нас.

— По-добре да не беше се раждало, дяволско изчадие! — изсъска вуйчо й. — Но аз ще разкъсам жената в теб, преди да те пратя в пъкъла.

Той вдигна ръка, за да хвърли камата, но Йона успя да стреля първа. От бързане не беше се прицелила добре и пропусна. Тя веднага хукна по билото на скалата.

С демонски вик Скийн се спусна след нея, с кама в ръка. Тя свърна надолу към каменистия склон, трябваше да се добере до пътеката на всяка цена…

Но една груба ръка я сграбчи за косата и я бутна по гръб. Ножът блесна на слънцето. Момичето се бореше с всичките си сили. Озверелият мъж разкъса туниката й, успя да разтвори краката й и заби ножа. Прониза я страшна болка.

— Сега не си девица, пачавро! — чу Йона демонски глас. — Нито в този, нито на онзи свят! Но преди да се разделиш с душата си, ще се разделиш с красотата си…

Ножът отново блесна и изгаряща болка пламна по лицето й. Кръвта беше навсякъде. Йона разбра, че ще умре.

И тогава, преди да изгуби съзнание, тя дочу един боен викингски вик. Вуйчо й я пусна и избяга. Злокобният му смях се носеше след него, докато тъмнината поглъщаше момичето.

Преди да потъне в небитието, тя усети, че някой я взе на ръце.

— Детето вече е напълно упоено от вашите прахове, милейди — каза слугинята, като докосваше лицето на Йона. — Вие можете да започвате. Трябва да заличите този ужасен прорез и да оправите костта. След това ще зашиете и раните между краката.

Маргарет се взря в единственото си дете.

— Ще проклинам моя брат до края на дните си! Само един звяр може така да обезобрази дъщеря ми… Аз започвам, всичко трябва да стане много бързо. Ти ще изпратиш вестоносец до съпруга ми. Веднага след като вятърът стане подходящ, ще отплаваме за Исландия. Няма да остана повече в Оркни, толкова близо до Шотландия и до този сатана Еруик Скийн.

Маргарет трябваше да свърши с шевовете по лицето на Йона, преди момичето да се е събудило.

Тя почисти прореза в лявата част на лицето на дъщеря си, който започваше от веждата и стигаше до брадичката. После взе малка кожена торбичка и напудри раната с някакъв прах. Това щеше да облекчи болката и да запази съня на дъщеря й.

— Проклета да бъде душата на брат ми — шепнеше си Маргарет. — Вярвам, моят съпруг Сигурд ще го изпрати скоро в ада. Ние ще се върнем в нашия дом в Рейкджейнс, където ще бъдем в безопасност, мое скъпо дете. Един ден твоят белег ще изчезне… И нека някой се осмели да нарече викингите варвари!

Иглата се движеше гладко, бавно и сигурно. Раната се затваряше. Когато привърши, тя попи кръвта и поръси шева с друго лекарство. Накрая разтвори едно прахче във вода и го изсипа в устата на Йона. Това щеше да продължи съня и да помогне за оздравяването.