Хелън Митермайър: Лунна красавица

— Така и ще направя — каза Магнъс, като се питаше защо трябва да говорят всичко това през нощта. Какво целеше старият Терил? Все по-ясно му ставаше, че нощното видение бе довело стария мъж в неговата спалня.

— Кой ще брани клана, ако умреш? — попита Терил. — Земята му може да бъде разпокъсана от тези, които не я обичат колкото теб. Викингите могат да я завладеят…

Магнъс удари с ръка по леглото и то цялото се раз люля.

— Няма да им позволя да откъснат и едно парче!

— Чух — продължи Терил, — че викингите не смятат да отстъпят тези острови Оркни, за които ти казваш, че принадлежат на нас. Научих, че сега изпращат там още воини от Исландия и Скандия. Те са горди и жестоки като Синклерите…

Старият мъж наблюдаваше Магнъс. Вождът не се страхуваше от битки и не жалеше живота си, когато трябваше да защити клана. Терил знаеше, че не може да го промени, но не искаше това кръвопролитие поне преди той да е оставил поколение. Надяваше се да го убеди в това, което беше намислил.

— Тези острови принадлежат на Синклерите — каза Магнъс — и аз няма да ги преотстъпя.

Той мислеше за суровата земя на север, сред дивите морета, които я разделяха от Шотландия. Хората там го познаваха, защото често им беше носил храна и припаси, помагаше им в техния труден и оскъден живот. Някои от тях бяха исландци, но той виждаше, че са добри и трудолюбиви като шотландците. Те му бяха верни, но какво би станало, ако дойдеха викингите?

— Ще се борим срещу всеки опит на викингите да отнемат нашите владения.

Терил вдигна очи и промърмори молитва към християнския бог да пази Синклерите, а после пипна магическата си пръчка. Като обърна поглед към Магнъс, той търсеше думи, за да смекчи неговата войнственост.

— Магнъс, много от твоите хора още страдат от раните на войната, която водихме за възвръщане на нашата земя, и от кървавите сражения с предатели и престъпници.

— Знам това, старче.

— Викингите идват — продължи със спокоен тон Терил. — Това показват и моите гадания. Една война с тях ще погуби млади мъже, ще изтощи клана и малцина ще останат да го защитават. Ти трябва да намериш друг начин, различен от войната, за да осигуриш добро бъдеще на твоите хора.

Старецът стаи дъх, когато Магнъс започна да ругае. Не беше много разумно да дава съвети на един Синклер.

— И какво искаш да направя? — питаше младият мъж. — Да избягам като куче с подвита опашка? Не! Не, ако ще всички дяволи да ме нападнат в ада.

— Магнъс, моят план ще запази честта ти и тази на клана ненакърнени. — Терил се поколеба. — Не можеш ли да постъпиш дипломатично? Просто ще се ожениш за някоя викингска девойка и по този начин ще осигуриш без война правата си на островите.

— Да се оженя? — извика Магнъс. — За жена викинг?

Терил каза бързо, усещайки, че Магнъс искаше да го изгони от стаята:

— Великият Сигурд, син на Торфин, има дъщеря. Тя е викинг, но майка й произхожда от добър шотландски род. Майка й е Маргарет Скийн, родена на остров Йона. Като внучка на великия Торфин и единствено дете на неговия син тя е наследила голямо богатство. Вероятно й принадлежи и част от състоянието на Скийн. Тя не е омъжена.

— Аз имам достатъчно богатства — каза Магнъс. Той протегна босия си крак към решетката и бутна друго дърво в огъня, без да усети топлината. — Значи затова ме удостои с това нощно посещение. Не моето видение те е довело тук.

Терил мълчеше. Искрите от огъня очертаваха лицето на Магнъс и му придаваха демонски вид. Вождът на Синклерите не хареса това предложение. Старецът скри ръцете си в ръкавите на своя плащ и зачака.

— Сигурно — проговори Магнъс — ще трябва да изпразня галони от бирата на монасите, за да си взема викингска жена. Виждал съм няколко такива и те са груби като мъже.

Все още загледан в огъня, той си мислеше за красивата Елизабет от Аскуит, която от време на време топлеше леглото му. Нейните горещи и сладострастни маниери му харесваха и той винаги я приемаше с готовност, въпреки че нямаше намерение да се жени за нея. Засега не искаше да се обвързва, след време щеше да си намери жена от благородно потекло. Да изостави сега своята любовница Елизабет и да се ожени за викингска жена с косми под носа? Опазил го бог!

Докато мислите на Магнъс блуждаеха, Терил го оглеждаше. Много хора го наричаха красавец, неслучайно на 27 години той беше опитал доста неща с жените. Небесносините му очи бяха ясни и живи. Бе най-високият мъж в клана, където всички мъже бяха едри. Тялото му бе мускулесто и жилаво. Опасен противник в битките с ласо, стрела и лък, той владееше до съвършенство и меча. Обичаше предизвикателствата и ако Терил го наричаше понякога безумен, той знаеше, че Магнъс беше най-добрият и най-великият вожд на Синклерите.