Хелън Митермайър: Лунна красавица

Магнъс гневно сви юмруци, но гласът му бе спокоен, когато каза:

— Първото ни дете ще се роди през есента, Кормак.

— Проклет да си, Магнъс. Как… по дяволите… се измъкна от затвора? Никой… не го е правил. Килдър… ми се закле. — Устата му избълва кръв. Главата му се отпусна безжизнено на една страна.

— Изгорете тялото му и заровете праха в тресавището — нареди Магнъс. — Няма да бъде опят.

— Всичките тези години… — промълви Кенет. Даде знак на няколко воини да отнесат тялото му. — Дали всичко свърши вече?

— А какво ще стане с мен? — изплака Елизабет. — Магнъс, аз съм от стар род, който е бил предан на всички от семейство Синклер. Не знаех за плана на Кормак. Не… — Тя млъкна, тъй като Магнъс посочи към нея.

— Изгнание — грубо отсече той, придърпвайки жена си до себе си. — Всички родове, които са ми верни, ще отбягват тази жена. Изгнание и за абата. Всички да отбягват този свещеник.

— Не! Не! — изпищя Елизабет. — Къде ще отида?

Никой не й отговори и Глен я завлече навън от стаята.

— Кошмарът свърши завинаги — прошепна старият Терил. Отецът впери очи в Магнъс и Йона. — Видях бялата светлина със зеления лъч в центъра, светлината, която щеше да спаси Магнъс. Това бяхте вие, Аздис Йона. Двамата спечелихте спокойствието си. Грижете се за него… и за детето. — После безшумно излезе от стаята.

Йона не си направи труда да накара Магнъс да се върне в леглото. Направо нареди да й донесат гореща вода, парчета плат и игли, за да превърже току-що получените рани.

Магнъс я притегли до себе си и разгледа внимателно раната на ръката й.

— Спес, първо се погрижи за нея.

Спес кимна.

— Да, милорд.

— А ще се омъжиш ли за брат ми?

Младата жена се изчерви силно, но когато Кенет се засмя, тя се съгласи:

— Да, милорд.

— Добре. А сега прегледай жена ми и виж дали детето е добре.

Йона изгледа намръщено съпруга си.

— Мислех да го запазя в тайна за известно време.

— Нямаше да можеш. Много добре познавам фигурата ти. Скоро новината ще обиколи владенията ни и най-добрите жени ще се грижат за теб.

Принцесата го стрелна гневно е очи, при което някои от войниците, останали в стаята, се подсмихнаха. На сутринта всеки човек от клана щеше да знае, че Синклер очаква наследник.

Спес и Марта се засуетиха около Магнъс и Йона и не след дълго раните им бяха превързани. Прислужниците набързо подредиха стаята, после всички излязоха и двамата останаха насаме.

Магнъс притисна Йона до гърдите си и я взе в обятията си.

— Почакай! Ранен си и трябва да внимаваш.

— Раните не ми причиняват болка. Единствено би ме заболяло, ако те изгубя. Бих се измъчвал цял живот. За малко наистина да те изгубя. Проклета да е Елизабет!

Йона сложи ръка на устата му.

— Забрави за нея. Тя изчезна от живота ни.

Магнъс забеляза замисленото й изражение, докато галеше устните му с пръсти.

— Какво има?

— Струва ми се странно, че на съда смятах Скийн за предателя, който се е продал на Килдър. Но истинският изменник е бил Кормак. Изобщо не предполагах, че може да е той.

— Хич не ми се искаше това да е истина — отбеляза Магнъс и целуна пръстите на ръката й.

— Магнъс, днес един от войниците на дядо ми каза, че той иска да ме види. Затова го поканих в замъка Синклер.

— Добре. Надявах се да го направиш. За разлика от сина си, Ензло Скийн е почтен мъж.

Постави я на току-що оправеното легло, застлано с карирани завивки в цветовете на рода Синклер, за да ги топлят в студените нощи.

— Май Елизабет се надяваше, че интересът ми към теб ще отслабне. Но дори аз не подозирах колко много ще те обикна. — Като забеляза сълзите, бликнали в очите й, той се усмихна. — Бременността те е разнежила, скъпа принцесо. — Засмя се, когато тя свенливо кимна, и смъкна ризата й, за да я целуне по гърдите.

Йона с въздишка придърпа главата му.

— Не мога да повярвам, че ще имаме дете. Това не те ли изненада?

— Не, скъпа, бях убеден. От любовта ни ще се родят още деца.

— О, Магнъс, недей да храниш такива надежди… Целуна я, за да прекъсне възраженията й, легна до нея, но внимателно се облегна на лактите си.

— Няма да се счупя — пошегува се тя, — нито пък на детето ще му стане нещо. — Жадуваше да го докосва, затова пламенно го придърпа към себе си. — Бясна съм, че ме изостави сама с мъката ми през всичките тези месеци. Забранявам ти да го правиш отново.

Да забраниш нещо на един Синклер! Дори Малкълм не смееше да го стори. Въпреки това той само се усмихна. Любовта ги повлече като буря в морето и те на драго сърце се понесоха заедно е нея.