Хелън Митермайър: Лунна красавица

— Не е ли чудо, че ще родите дете? — промълви Марта.

Йона се усмихна изнурено.

— Наистина е чудо. А сега ме остави сама, Марта. Искам да постоя малко със съпруга си.

Намираха се в спалнята в кулата на замъка, където доведоха Магнъс след битката е Килдър. Той беше успял да извърви почти цялото разстояние, но коленете му се огънаха, щом изкачиха последното стъпало! И тогава го подкрепиха няколко от неговите войници, без да обръщат внимание на недоволното му мърморене.

След като го поставиха в леглото, той изпадна в безсъзнание, като само от време на време идваше на себе си. Това продължи часове наред и Йона го прегледа щателно, за да разбере дали се налага да затвори някои рани, или дали има счупени кости, но не откри нищо опасно. Той беше изпаднал в треска по ред причини — както от многото наранявания, получени по време на двубоя му с Килдър, така и от продължителния му престой в злокобния затвор, изтощил дори неговото здраво тяло.

Когато най-накрая треската премина, Магнъс не можа да разпознае никого около себе си. Йона се опасяваше, че някоя от раните може да е забрала, но това не я плашеше чак толкова. Единственото лекарство, жизненоважно за него, бе сънят, който щеше да смъкне температурата на тялото му.

Принцесата спеше на едно легло — люлка в стаята на болния, за да го чуе, когато се събуди. От време на време се качваше по извитото стълбище на терасата на кулата, за да подиша малко чист въздух. Оттам можеше да го наблюдава, а това я успокояваше.

Йона тъкмо се канеше да си ляга, когато той се размърда в просъница. Наведе се над него, но изведнъж се сепна, тъй като Магнъс отвори очи.

— Всички мъже в двореца те гледаха влюбено, а ти беше с прекрасна рокля! — с раздразнение каза той, вперил поглед право в нея.

Макар да бе убедена, че мъжът й бълнува, Йона се стъписа.

— Колко от тях се докоснаха до прелестното ти тяло, жено?

— Как смееш да ме обиждаш така, съпруже! — възнегодува тя, но като забеляза безизразния му поглед, се подразни от своята реакция. Напомни си, че той не е на себе си. Независимо от това, съпругът й бе дал изблик на мислите си. По дяволите! Как смее да поставя под съмнение честта й! Реши да спи на терасата тази вечер. В противен случай имаше опасност да удари свой пациент за първи път в живота си.

Магнъс продължи да бълва обвинителните си нападки, но Йона стана. След като прекоси стаята, тя се изкачи по извитите стълби и излезе на терасата. Там принцесата се свлече до парапета и се вгледа в лунната светлина, която проникваше през остъклените отвори. Бе твърде неспокойна, за да заспи.

Глупак такъв, помисли си тя, после безгласно го нарече с най-обидните ругатни, които й дойдоха наум. Неизвестно защо, това я поуспокои. Лека-полека Йона се поотпусна и се отърси от тлеещия в нея гняв. Главата й клюмна, клепачите й се затвориха и задряма.

Стресната от нещо, тя се събуди и се огледа наоколо. Майка й я бе сепнала със своя вик, че я грози опасност. Но това не бе възможно. Майка й бе мъртва. Йона разтърси глава и осъзна, че е сънувала.

В този миг долови шум. Някакво стържене. Премигна и се вторачи в стаята под терасата. Наистина тайната врата към тунела беше се отворила безшумно. Беше тъмно като в рог, е изключение на бледата светлина от фенера, закачен високо на стената. Две фигури, закачулени и загърнати в наметала, се промъкваха към леглото. Йона понечи да изкрещи, но изведнъж се опомни. Двата силуета се движеха тихомълком, прекосявайки стаята в посока към вратата, която водеше към коридора пред спалнята на Магнъс. Пуснаха резето на вратата.

Двата „призрака“ се обърнаха и доближиха леглото, при което извадиха мечове изпод своите наметала. Ужасена, Йона следеше е поглед убийците. Явно не бързаха — а защо ли трябваше да бързат? Никой не ги бе видял, че влизат през тунела. Никой не подозираше за присъствието им. А те несъмнено предполагаха, че Йона лежи до съпруга си.

Забравяйки за всякаква предпазливост, тя извика с все сила:

— Магнъс! Магнъс! На оръжие! Викинги, бързо елате! — После полетя надолу по извитите стълби. Късият й меч бе до най-долното стъпало. Бързо го сграбчи и се стрелна към двамата похитители, които се обърнаха, за да посрещнат удара й.

Някой затропа силно по залостената врата. Чуха се викове. Тогава Магнъс скочи от леглото, гол и замаян, но с меч в ръка. Веднага съзря жена си и се нахвърли върху двамата нападатели.

— Умрете! — изрева той и връхлетя върху тях решително, макар да се олюляваше.