Хелън Митермайър: Лунна красавица

Магнъс усещаше крайно напрежение. Съзнаваше, че времето, прекарано в тъмницата, беше отслабило издръжливостта му. Но неговата непоколебимост, разпалвана от силен и неудържим гняв, му вдъхваше нови сили. Килдър бе отличен воин — издръжлив като вол и хладнокръвен като отровна змия. Явно двубоят му доставяше удоволствие и не се биеше само по заповед на своя крал. Побоите и убийствата поддържаха духа му. Магнъс се опита да заблуди противника си и едва не получи смъртоносен удар.

Килдър се усмихна, при което Магнъс прозря, че той е усетил отслабващите му удари. Не след дълго щеше да се възползва от това. Трябваше да се подготви. Затова рискува и широко замахна с ръка, което го откри достатъчно, за да предизвика барона.

Килдър се стрелна като светкавица и му нанесе смъртоносен удар.

Магнъс се отдръпна настрана, макар да беше доста късно, и се изви, вдигайки меча си. Килдър залитна към Магнъс вследствие на мощния си удар, при което мечът на Синклер го прониза в корема.

Нортумбрийците изругаха високо, но един от по-старшите воини хвърли бяло парче плат. Двете противникови страни се измериха е поглед и сякаш по мълчаливо споразумение свалиха оръжието си. Магнъс кимна с глава на нортумбрийците да излязат напред, за да изнесат барона на своите щитове.

Йона изтича до съпруга си и го прегърна през кръста.

— Не се напрягай, милейди. Сам ще се изправя. — Положи ръка на главата й, неспособен да спре да трепери.

— Знам. — Без малко да извика. По тялото му кървяха толкова много рани. Подутините на лицето и гърдите му се бяха зачервили, но скоро щяха да посинеят.

Айнър го подкрепи от другата страна, а Кенет смени Йона.

— Заведете го в нашето крило — каза тя с разтреперан глас. — Трябва да се погрижим за него.

Принцесата последва войниците, но нечия ръка на рамото й я спря. Глен, който вървеше близо зад нея, изръмжа недоволно на чужденеца, осмелил се да я докосне. Йона също изгледа намръщено мъжа, облечен в цветовете на Скийн.

— Какво искате? Побързайте. Трябва да се погрижа за съпруга си.

— Не искам да ви сторя никакво зло, милейди. Аз съм Торгил от Йона. Бях знаменосец на Еруик Скийн, но мой господар е Ензло Скийн, вашият дядо. Той не искаше сега да бъдете наранена от сина му по някакъв начин. Беше ми заповядано да предотвратя тази опасност. — Йониецът се усмихна тъжно. — Бих изпълнил волята му, но имаше достатъчно герои. — Сниши глас. — Вашият дядо копнее да ви види, принцесо, и се надява да не таите лоши чувства към него.

— Дори и след смъртта на сина му?

— Заповяда ми да ви защитавам от сина му. Какъв е вашият отговор, милейди? Милордът остарява.

Йона изгледа продължително този мъж.

— Аз също бих желала да сложим край на враждата. Предайте на дядо ми, че е добре дошъл във владенията на Синклер и на остров Айн Хелга.

Торгил се поклони ниско.

— Ще отведа войниците си и ще предам отговора ви. Обещавам ви, че в най-скоро време ще получите известие от него, милейди.

Йона кимна и се запъти към замъка, напълно забравила за пратеника на дядо си.

— Хайде, Глен. Трябва да се погрижим за нашия господар.

Вражеската войска се оттегляше под зоркия поглед на Дъгълд и на стотина шотландци и викинги. Но когато нортумбрийците вдигнаха Килдър, Дъгълд им викна да спрат.

— Това е мечът на Синклер. Ще го вземем. — Със силен замах той издърпа оръжието от тялото на Килдър. — Вече можете да отнесете вашия пълководец. За днес войната на тази земя приключи. — Вдигна бялото парче плат, хвърлено от нортумбрийците в знак, че се предават, и избърса кръвта от меча на своя господар.

Вече два дни и две нощи Магнъс се тресеше. Йона го разтриваше и постоянно го разхлаждаше е вода, налагаше най-различни лекарства и билки на възпалените места, на драскотините и на раните, без да се откъсва от леглото му.

Кенет, Спес, Айнър, старият Терил и Марта, които се бяха върнали от остров Айн Хелга, се опитваха да я накарат да поспи. Но тя категорично отказваше.

— Но, милейди — примоли й се Марта, — вие сте бременна. — Но преди да се намръщи загрижено, прислужницата се усмихна гордо.

— Така е, но никога не съм се чувствала толкова добре. Не се безпокой.

— Милордът ще се ядоса, ако се разболеете.

— Права си — прошепна тя и нежно погали мъжественото лице на Магнъс. Вече не изглеждаше бледо, както преди.