Хелън Митермайър: Лунна красавица

Радостни възгласи заглушиха последните думи на Малкълм.

Йона сграбчи ръката на своя съпруг и кръвта отново нахлу в бледите й страни. Магнъс доближи едната й ръка до устните си и я целуна бавно, позволявайки на любопитните да разберат колко много уважава жена си.

Кралят изчака да настъпи мълчание.

— Затова, за да възцари справедливостта, съдът реши да обяви двете противникови страни за невинни, с което да разреши въпроса завинаги.

Веселите викове се примесиха с недоволни възклицания и гневно мърморене. Не всички смятаха спора за приключен.

Щастието на Йона беше пълно. Тя погледна съпруга си засмяна, но радостта й се изпари при вида на сериозното му изражение.

— Защо не се радваш, всичко свърши. Сега ще се върнем в твоите владения. Вече никой не може да ни стори зло.

Разтърси ръката му, за да го накара да й обърне внимание. Стиснал зъби, той имаше суров вид, а очите му, напомнящи ковано желязо, гледаха враждебно Килдър, който отвърна на гневния му поглед.

— Магнъс?

Враждата им не беше приключила — не и докато двамата бяха живи. Магнъс се увери, че Килдър е великанът, който броди в сънищата му. Мъжът, който беше убил неговите родители.

Положи големи усилия да погледне жена си в очите и тогава суровото му изражение се измести от слаба усмивка.

— Ти си чудесен адвокат, Йона, принцесо на Исландия и господарка на Синклер. Вярвам, че двамата ще се справим чудесно. Рано сутринта ще заминем за Синклер.

Едва след три седмици успяха да отплават на север с викингския кораб, тъй като трябваше да обсъдят някои въпроси с краля и с Кормак, който по време на съда бе на път и пристигна няколко дни по-късно.

Йона бе доста разсеяна по време на пътуването. Менструалният й цикъл бе нарушен, макар да нямаше оплаквания от друго, освен от морската болест, която я хвана с качването на кораба. Но това никога не бе й се случвало при пътешествията й по море. Магнъс отново бе отбелязал, че е отслабнала и пребледняла. После я бе дарил е усмивка, притискайки я плътно до себе си.

Не може да бъде истина, помисли си тя, докато лежеше, увита в топли кожи, в кърмата на кораба. Нима беше бременна…

Попътният вятър и благоприятните водни течения им позволиха да пристигнат бързо, като нито веднъж не бяха отклонени от поетия курс. Но когато слязоха на брега в земите на Синклер, никой не ги посрещна.

— Това не ми харесва — мрачно отбеляза Айнър.

— И на мен — добави Магнъс, вторачил поглед в криволичещата пътека, водеща към замъка Синклер. — Нещо не е наред.

Напрегнали слуха и зрението си, викингите и шотландците се заизкачваха нагоре по пътеката. Готови за бой, те изчакаха да се съберат всички на върха на скалата, преди да продължат към замъка.

— Почакайте — рече Йона, щом се приближиха до външната стена на крепостта. — Всичко е наред. Ето я и Спес.

Тя махна с ръка на братовчедка си, която, съвсем сама, бавно вървеше към тях. Отскубна се от Магнъс и се втурна към нея, без да обръща внимание на предупредителния му вик.

— Спес! Вече сме у дома. И Магнъс е тук. — С разтворени обятия Йона тичаше към братовчедка си. — Всичко е наред. Имам да ти разказвам толкова много неща.

Но в този момент някой я сграбчи за гърлото откъм гърба. Йона се помъчи да се добере до късия си меч. Задушаваше се. Въпреки че кръвта нахлу в главата й, тя успя да чуе гневния вик на Магнъс, дори й се стори, че той хукна към нея.

Сякаш заобикалящият я свят избухна, когато пълчище от нортумбрийци и предатели нападна шотландците и викингите. Магнъс не успя да стигне до жена си.

— Сега най-после ще умреш, Аздис Йона, викингска кучко! — Злобният съскащ глас й се стори ужасяващо познат. Скийн! — И никакви молби от страна на баща ми не ще те спасят!

Първоначалното объркване отстъпи място на нейния гняв и на хитростта й, затова тя се отпусна безжизнено. В първия момент Скийн я стисна още по-здраво, но после поотпусна ръката си. Йона веднага се възползва от тази възможност, бръкна в полите си и напипа ножа, който винаги носеше със себе си. Заби го в крака на вуйчо си. Той изрева от ярост и болка и я изпусна. Тя падна на земята и се опита да се претърколи настрани, но злодеят реагира неочаквано бързо. Отново обви силните си ръце около нея и я стисна за гърлото, след което я вдигна от земята.

Скийн се изсмя дрезгаво.

— Не си достоен противник за…

Бойният вик на викингите го възпря. Той никога не бе звучал по-силно и по-ожесточено. Мнозина от воините — както шотландци, така и нортумбрийци — спряха да се бият и зяпнаха Глен, който пристъпи напред, удряйки се в гърдите. Той кръвожадно огледа своята жертва и изрева предизвикателно.