Хелън Митермайър: Лунна красавица

Времето спря за всички бойци — както за нортумбрийците, така и за викингите и шотландците. Всички бяха чули гръмкото предизвикателство на грамадния викинг, с което ги предупреждаваше, че сам трябва да се справи със Скийн.

Битката бавно замря, тъй като един след друг воините свалиха оръжието си, изгарящи от любопитство да видят изхода на дуела между викинга и йониеца.

Магнъс беше приковал поглед върху Йона. Душата му се гърчеше от ужас, макар да бе обзет от силен гняв към Скийн. Принцесата беше запазила самообладание. Дори направи опит да му се усмихне, но той съзнаваше, че привидното й спокойствие е само една маска. Споменът за стореното от вуйчо й в нейното детство я измъчваше. Сега тази свиня я държеше здраво и й причиняваше болка. Магнъс сподави гнева, който се надигаше у него. Не можеше да си позволи да направи погрешен ход, като позволи на яростта да направлява постъпките му. Нищо не бе в състояние да му попречи да я спаси, но за момента Глен бе поел инициативата в свои ръце.

Айнър стоеше до Магнъс и се оглеждаше наоколо.

— Един подир друг войниците слагат оръжията си в ножниците. В нито една от многобройните битки, в които съм участвал, не съм видял това.

— Наистина е странно — лаконично се съгласи Магнъс.

Айнър проследи погледа му.

— Няма да я убие, след като е нападнат от Глен. Тя му служи като щит. Не се бой, Синклер.

— Този кучи син й причинява болка.

Айнър се усмихна мрачно.

— Нашата принцеса ще издържи. Тя е викинг.

— Тя е моя съпруга — процеди Магнъс през зъби. — Ще изтръгна сърцето му заради това.

Глен отново се удари в гърдите и извика силно на Скийн:

— Вотан повелява да дадем черната ти душа за храна на лешоядите. — Той захвърли своя меч и се приближи до Скийн невъоръжен. — Ти си гад, който не заслужава да умре като воин и наистина няма да умреш доблестно. Ти си осквернител на невинни души и на деца, за което ще откъсна главата ти.

— Убийте го! Убийте го! Помогнете ми! — Скийн викаше, изпълнен е гняв и уплаха. — Съсечете това викингско псе!

Когато някои от войниците му насочиха лъковете си към Глен, воините на Синклер също размахаха своите оръжия.

— Никой няма да ме убие, преди да съм изтръгнал сърцето на този детеубиец — изрева Глен. — Кълна се в Бога. Отдръпнете се!

— Убийте го! — прокънтя гласът на Скийн. — Глупаци, та той е най-обикновен мъж. Убийте го!

Магнъс изрече тихо своята заповед и в отговор войниците му отново се приготвиха за бой. Неколцина от викингите схванаха тежкото положение и също заеха позиции. Строиха се в гъста редица, образувайки преграда между Глен, Скийн, Йона и нападателите. Всеки втори човек гледаше навън. Всички посоки бяха покрити.

— Синклер! — извика Скийн. — Заповядайте на този кучи син да се махне, иначе ще й извия врата.

— Не, Магнъс! — изпищя Йона. — Недей… О-ох!

Магнъс се закова на място, макар сърцето му да подскочи от страх. Само едно движение от страна на Скийн бе достатъчно, за да убие жена му.

— Глен, почакай! — извика той на викинга. — Това е мое право.

Исполинът го изгледа продължително, след което отново прикова погледа си върху Йона и нейния похитител.

— Законът е на негова страна.

— Той е хванал моята жена — добави Магнъс, молейки се Глен да го е разбрал.

Глен кимна:

— Благочестивата кралица Маргарет стои по-високо от вас, но предполагам, че ще уважи вашите мотиви. — Като сви огромните си ръце, той умишлено бавно обърна гръб на своя противник.

Йона не смееше да мръдне. Успя да разчете посланието, което прелетя от Глен към Магнъс. Ако Скийн беше достатъчно умен, нямаше да…

Скийн поотхлаби леко ръката си, за да хване по-добре своя меч, готов да го хвърли всеки момент.

В този миг Йона се отпусна напред, сякаш припадна. Тежестта на тялото й го повлече и той загуби равновесие. Докато се мъчеше да се изправи, Магнъс и Глен вече връхлитаха върху него.

Скийн отстъпи назад, полагайки усилия да задържи както меча си, така и Йона. Той осъзна грешката си, когато Магнъс изтръгна Йона от обятията му. С вдигнат меч се обърна да посрещне атаката на викинга.

С рязко завъртане на силната си ръка Глен запрати своя меч във въздуха. После сграбчи Скийн през кръста и вдигна ругаещия мъж от земята. Глен счупи врата на злодея, при което се чу щракване и изпукване на кост, по-силни от рева на морето под тях. Извъртайки се, той се наведе напред и хвърли трупа на Скийн от ръба на скалата. Крясъците на рибарките заглушиха силния шум, който отекна, когато тялото се пльосна на каменния бряг.