Джак Керуак - Бродягите на Дхарма

— Не знаеш ли какво е яб-юм, Смит? — прогърмя Джефи, като влезе обут, хванал за ръка Принсес. — С Принсес сме дошли да ти покажем, момчето ми.

— Става — казах аз, — независимо какво е.

Освен това аз я познавах от по-рано, преди около година в Града бях полудял по нея. Беше просто още една щура случайност това, че бе срещнала Джефи и така бе откачила от любов по него, че би направила всичко, което той й кажеше. Когато някой ни дойдеше на гости, аз винаги покривах малката стенна лампа с червената си носна кърпа и изгасях осветлението на тавана, и така се получаваше приятна приглушена светлина, в която човек можеше да седи, да пие вино и да разговаря. След като го направих, отидох да взема бутилката от кухнята и когато се върнах, не можах да повярвам на очите си, като видях Джефи и Алва да се събличат и разхвърлят дрехите си навсякъде из стаята, а в това време Принсес вече беше съвсем гола и кожата й блестеше в слабата червена светлина като огряна от последните слънчеви лъчи преспа сняг.

— Какво става, по дяволите? — попитах аз.

— Ето какво е яб-юм, Смит — каза Джефи, след което седна с кръстосани крака върху възглавничка на пода, направи знак на Принсес, тя дойде и седна в скута му с лице към него и ръце около врата му, и известно време седяха така безмълвни. Джефи въобще не изпитваше притеснение или срам, а просто си седеше там в съвършена поза, точно както си му е редът.

— Правят го в тибетските храмове. Представлява свещена церемония и се извършва точно така пред пеещи жреци. Хората се молят и рецитират Ом Мани Падме Хум, което означава Мълния в Черната Празнота, Амин. Аз съм Мълнията, а Принсес е Черната Празнота, нали разбираш.

— Но какво мисли за това тя? — почти отчаян извиках аз, тъй като през последната година бях изпитал толкова идеалистични копнежи по това момиче и бях прекарал дълги часове в спор със съвестта си, питайки се дали да го прелъстя, тъй като беше толкова младо и всичко останало.

— О, чудесно е — каза Принсес. — Ела и опитай.

— Но аз не мога да седя така.

Джефи седеше в съвършена поза „лотос“, с глезени върху бедрата. Алва беше седнал върху дюшека и също се опитваше да го направи. Накрая Джефи го заболяха краката и с Принсес просто се претърколиха на дюшека, където с Алва започнаха да изследват територията. Все още не можех да повярвам.

— Съблечи се й ела, Смит!

На всичко отгоре, като оставим настрани чувствата ми към Принсес, аз бях прекарал цяла година във въздържание, следвайки убеждението си, че похотта е пряката причина за раждането, което, от своя страна, е пряка причина за страданието и смъртта, и наистина, не лъжа, бях стигнал дотам, да смятам похотта за отвратителна, дори жестока.

„Красивите момичета водят до гроба“, си казвах всеки път, когато неволно обръщах глава след несравнимите красавици на индианско Мексико. А липсата на активно либидо в мен беше довела до нов спокоен живот, на който се отдавах с удоволствие. Но този път ми дойде твърде много. Все още се страхувах да се съблека; освен това никога не съм обичал да го правя пред повече от един човек, особено ако наоколо има мъже. Но Джефи не даваше пет пари за тези неща и много скоро ощастливи Принсес, след това беше ред и на Алва (вторачил големите си сериозни очи, с които само допреди минута беше чел стихове в полумрака). Така че запитах:

— Какво ще кажете да се заема с ръката й?

— Страхотно, давай.

Така и направих, като легнах напълно облечен на пода и започнах да целувам първо дланта й, после китката, след това нагоре по тялото, а тя се смееше и почти крещеше от удоволствие — всички работехме по нея. Цялото ми спокойно будистко въздържание отиваше по дяволите.

— Смит, нямам вяра на никакъв будизъм или каквато и да е друга философска или социална система, които отричат секса — каза сериозно Джефи, след като вече беше свършил и седнал гол, с кръстосани крака, си свиваше цигара „Бул Дърам“ (което правеше като част от „простия“ си начин на живот).

Накрая всички бяхме голи и весело пиехме кафе в кухнята, а Принсес лежеше на една страна на пода, прегърнала с ръце коленете си, а после двамата с нея взехме гореща вана, чувайки как в другата стая Алва и Джефи обсъждат дзен-лунатичните оргии на свободната любов.

— Хей, Принсес, какво ще кажеш да го правим всеки четвъртък? — извика Джефи. — Ще го превърнем в редовно мероприятие.

— О, да — изкрещя тя от ваната.

Наистина й харесваше всичко това и ми каза:

— Знаеш ли, имам чувството, че съм майка на всички същества и трябва да се грижа за дечицата си.