Джак Керуак - Бродягите на Дхарма

Не съм виждал по-миролюбива картина от тази, на която станах свидетел, когато в онзи твърде ветровит и обагрен в червено късен следобед отворих малката му врата, погледнах вътре и го видях в ъгъла на бараката, седнал с кръстосани крака на вълнена индийска възглавничка върху сламена рогозка, с очила, които го правеха да изглежда стар, учен и мъдър, и с книга в скута, а калаеното чайниче и порцелановата чашка димяха пред него. Той вдигна спокойно очи, видя кой е и каза:

— Рей, влез — и отново наведе очи над ръкописа.

— Какво правиш?

— Превеждам великата поема на Хан Шан, наречена „Студената планина“, написана е преди хиляда години, като част от нея е надраскана върху скали, намиращи се на стотици мили от най-близкото населено място.

— Уау!

— Когато влизаш в тази къща обаче, трябва да си събуваш обувките, виждаш ли тези рогозки, не бива да ги съсипваш.

И аз събух сините си велурени обувки с меки подметки и прилежно ги сложих до вратата, Джефи ми подхвърли възглавничка, седнах с кръстосани крака до дървената стена и той ми предложи чаша горещ чай.

— Чел ли си някога „Книгата на чая“? — попита той.

— Не, какво е това?

— Научен труд за това как да се приготвя чай, като са използвани всички знания по въпроса от две хиляди години насам. Някои от описанията на ефекта от първата, втората и третата глътка са доста налудничави.

— Тези момчета са се отнасяли от нищо, а?

— Опитай си чая и ще видиш: това е силен зелен чай.

Наистина беше силен и веднага ме изпълниха спокойствие и топлина.

— Искаш ли да ти прочета някои части от поемата на Хан Шан? Искаш ли да ти разкажа за него?

— Да.

— Хан Шан бил китайски учен, на когото му писнало от големия град и света и тръгнал да скита из планините.

— Виж ти, прилича на теб.

— В онези дни човек наистина е можел до го направи. Живеел в пещера недалеч от будистки манастир, в провинцията Тян Шан на Тиен Тай, и единственият му приятел сред хората бил забавният дзен-лунатик Ших Те, който метял манастира. Ших Те също бил поет, но записвал малко. От време на време Хан Шан слизал от Студената планина, облечен в дървесни кори, влизал в топлата кухня и чакал да получи храна, но монасите никога не му давали, защото не искал да се присъедини към ордена и да се отзовава три пъти на ден на камбанката за медитация. Можеш да разбереш защо от някои негови стихове като — слушай, ще ти преведа от китайски. — И аз се наведох над рамото му, и го наблюдавах как разчита безумната плетеница от китайски йероглифи: — „Изкачвам се по безкрайната пътека на Студената планина, дългата клисура е задушена от сипеи и морени, буен поток и потънала в мъгла трева, мъхът е хлъзгав, въпреки че дъжд не е валял, боровете пеят, но вятър не духа, кой може да прескочи на света оковите и до мен сред бели облаци да седне?“

— Уау!

— Това, разбира се, е моят превод. Виждаш, че във всеки стих има по пет йероглифа, а аз трябва да добавя членове, предлози и тем подобни неща.

— Защо не го преведеш така, както си е, пет йероглифа — пет думи? Какво означават първите пет знака?

— Йероглиф за изкачване, йероглиф за безкраен, за пътека, за студен и за планина.

— Ами тогава го преведи така: „Изкачване безкрайна пътека Студена планина“.

— Добре, но какво ще правиш с йероглифите за дълъг, клисура, задушен, лавина и морени?

— Къде е това?

— Това е вторият ред и ще трябва да го прочетем така: „Дълга клисура задушена лавина морени.“

— Ами така е дори по-добре!

— Ами да, мислил съм за това, но преводът трябва да бъде одобрен от специалистите по китаистика в местния университет и затова трябва да е на чист английски.

— Какво страхотно местенце — казах, оглеждайки малката барака — и ти седиш тук сам-самичък и спокойно си четеш…

— Рей, трябва да дойдеш с мен в планината. Какво ще кажеш да изкачим Матерхорн?

— Страхотно! Къде е това?

— Горе, във Високите Сиери. Можем да вземем и Хенри Морли, ще откараме с колата му багажа до езерото и ще тръгнем оттам. Мога да сложа храната и нещата, от които имаме нужда, в раницата си, а ти ще заемеш малката раница на Алва и ще носиш в нея резервни чорапи, обувки и разни други такива неща.

— Какво означават тези знаци?

— Означават, че след много години скитане Хан Шан слязъл от планината, за да види близките си в града: „Доскоро живях в Студената планина, и т.н., вчера посетих приятелите и семейството си, повечето от тях бяха вече заминали за Жълтите извори“, това означава смъртта, „тази сутрин се взирам в самотната си сянка, не мога да се уча с насълзени очи.“