Джак Керуак - Бродягите на Дхарма

— Хей, той е доста странен — каза Алва, хапейки учудено устната си, тъй като самият той с внимание и интерес изучаваше странния ни шумно-тих приятел.

Влязохме в бараката през познатата вратичка, Джефи вдигна поглед, както беше седнал с кръстосани крака и очила над книгата със съвременна американска поезия, и с необичайно културен тон каза само едно „А-а“. Събухме се и Алва и Къфлин прекосиха двата метра покрит с рогозки под, за да седнат до него, но аз си свалих обувките последен и тъй като държах в ръка бутилката, я извърнах към него и му я показах, а той внезапно изрева „Я-а-а-а“, прелетя със скок през стаята и се приземи пред мен в стойка на фехтувач, с неочаквано изникнала кама в ръката, леко бодна с върха й стъклото и се разнесе едно ясно и тихо „клинк“. Това беше най-изумителният скок, който съм виждал през живота си, като изключим тези на разни смахнати акробати, и много наподобяваше скока на планинска коза, каквато, както се оказа впоследствие, той си и беше. Също така ми напомняше японски самурай — изреваването, скокът, стойката, изражението на комичен гняв, изпъкналите очи и смешната гримаса. Почувствах, че това беше израз на недоволство както от това, че сме прекъснали заниманията му, така и срещу виното, което щеше да го опие и да наруши плановете му за прекарване на вечерта в четене. Но без повече церемонии той сам отвори бутилката и отпи голяма глътка, а после всички насядахме с кръстосани крака и прекарахме невероятно весела нощ, като през следващите четири часа просто се надвиквахме. Част от разговорите представляваше нещо такова:

Джефи: Е, Къфлин, пръдня такава, к’во правиш?

Къфлин: Нищо.

Алва: Какви са всички тези странни книги? Хм, Паунд, харесваш ли Паунд?

Джефи: Като изключим факта, че този стар пръдльо е оплескал името на Ли По 10 10 Ли Бо. , наричайки го с японското му име, и всички останали подобни глупости, той не е чак толкова лош — всъщност е любимият ми поет.

Рей: Паунд? Та кой би си избрал за любим поет такъв претенциозен откачалник?

Джефи: Сипи си още вино, Смит, ти не разбираш. А кой е твоят любим поет, Алва?

Рей: Защо никой не пита мен кой е любимият ми поет, аз знам за поезията повече от трима ви, взети заедно.

Джефи: Наистина ли?

Алва: Възможно е. Не сте ли виждали новата стихосбирка на Рей, която току-що е написал в Мексико — „колелото на вибриращото понятие за месо се върти в празнотата, изхвърляйки тикове, таралежи, слонове, хора, космически прах, глупости, безсмислици…“

Рей: Не е така!

Джефи: Като става въпрос за месо, чели ли сте новата поема на…

И т.н., и т.н., докато в крайна сметка всичко се превърна в една безумна фиеста от говор, крясъци, а накрая и песни, с хора, превиващи се от смях по земята, за да завърши с това как тримата с Алва и Къфлин се клатушкаме, хванати под ръка, нагоре по тихата колежанска улица, пеем колкото ни глас държи „Ели, Ели“ и строшаваме точно пред краката си празната бутилка, докато Джефи се смее, изправен на вратичката си. Но все пак ние го бяхме накарали да пропусне тази нощ четенето си и аз се чувствах виновен за това до следващата вечер, когато той неочаквано се появи в бараката ни с красиво момиче, влезе вътре и й каза да се съблече, което тя стори веднага.

Това беше в съгласие с теорията на Джефи за жените и правенето на любов. Забравих да спомена, че веднага след посещението на артистичния поклонник на японските камъни през онзи късен следобед у Джефи дойде едно русо момиче с гумени ботуши и тибетско палто с дървени копчета и от дума на дума прояви интерес към намеренията ни да изкачим връх Матерхорн.

— Може ли да дойда с вас? — попита тя, тъй като самата била малко планинар.

— Става — каза Джефи с онзи смешен глас, с който се шегуваше — дълбок и мощен тембър, с който имитираше свой познат, дървар от Северозапада, всъщност горски, старият Бърни Байерс, — става, ела с нас и тримата ще те чукаме на височина три хиляди метра — а начинът, по който го каза, беше толкова забавен и непринуден и в същото време сериозен, че момичето въобще не се шокира и дори остана някак доволно. По същия начин сега той доведе това момиче — Принсес, в къщичката ни. Беше около осем часът вечерта, вече се бе стъмнило и с Алва кротко сърбахме чай и четяхме поезия или печатахме стихове на пишещата машина, когато два велосипеда влязоха в двора и от тях слязоха Джефи и Принсес. Тя беше само на двадесет, имаше сиви очи, руси коси и беше много красива. Трябва да се отбележи, че беше луда на тема секс и мъже, така че не представляваше голям проблем някой да я склони да играе яб-юм.