Джак Керуак - Бродягите на Дхарма

— Самата ти си толкова млада и красива.

— Но аз съм прастарата майка на Земята. Аз съм бодхисатва.

Тя беше леко откачена, но когато я чух да казва „бодхисатва“, осъзнах, че тя иска да бъде велик будист като Джефи, но тъй като беше момиче, единственият начин, по който можеше да го изрази, беше тази игра, която имаше своите традиционни корени в церемонията яб-юм на тибетския будизъм, така че всичко си идваше на мястото.

Алва беше много доволен и горещо подкрепяше идеята за „всеки четвъртък“, а засега и аз бях навит.

— Алва, Принсес казва, че е бодхисатва.

— Разбира се, че е.

— Тя казва, че е майка на всички ни.

— Жените бодхисатва в Тибет и в някои части на древна Индия — каза Джефи — били използвани като наложнички в храмовете, а понякога и в обредните пещери, вследствие на което придобивали големи заслуги и също медитирали. И всички тези мъже и жени медитирали, постели, правили си забавления като нашето, отново се хранели, пиели, говорели, скитали, през дъждовния период живеели във вихари 11 11 Места за поклонение при будистите. , а през сухия — на открито, и не си задавали ненужни въпроси около секса, което винаги съм харесвал в източните религии. Нещо, което отдавна изследвам и у индианците у нас… Знаете ли, когато бях малко момче в Орегон, въобще не се чувствах американец с всички онези тесногръди идеали, сексуални репресии и всеобща мрачна и сива вестникарска цензура върху истинските човешки ценности, но когато открих будизма и всичко останало, неочаквано почувствах, че съм живял преди безброй години и сега заради предишни грехове съм понижен до по-жалка форма на съществуване, и кармата ми е била да се родя в Америка, където хората не се забавляват и не вярват в нищо, особено в свободата. Ето защо винаги съм симпатизирал на движенията за свобода, като анархизма на Северозапада, някогашните герои от клането в Еверет и така нататък…

Подхванахме дълги и задълбочени разговори по тези въпроси, накрая Принсес се облече и двамата с Джефи се качиха на велосипедите и си тръгнаха, а ние с Алва седнахме един срещу друг в затъмнената стая.

— Знаеш ли, Рей, Джефи е страшно умен — той действително е най-ненормалният, щур и умен тип, когото някога сме срещали. И това, което ми харесва в него, е, че той е големият герой на Западното крайбрежие — даваш ли си сметка, че съм тук вече две години и все още не бях срещнал някого, когото да си струва да познаваш, или някой, който действително да излъчва интелигентност, и вече бях започнал да губя надежда за тази част на страната. Освен това каква подготовка има само: познания за Далечния изток, Паунд, вземане на пейоте и получаване на визии, планинар и бхикшу — е-хей, Джефи Райдър е великият нов герой на американската култура.

— Шантав е! — съгласих се аз. — Но в него ми харесват и други неща, например тихите му тъжни моменти, когато не говори много…

— Чудя се какво ли ще стане с него в края на краищата.

— Мисля, че ще завърши като Хан Шан, ще живее сам в планините и ще пише стихове върху скалите или ще ги рецитира на тълпите пред пещерата си.

— А може би ще отиде в Холивуд и ще стане кинозвезда, както ми каза онзи ден: „Алва, знаеш ли, никога не ми е минавало през ум да стана кинозвезда, още не съм опитал, а мога да направя всичко“, и аз му вярвам, че може да направи всичко. Видя ли как беше накарал Принсес да се увие около него?

— И още как.

По-късно, когато Алва вече си бе легнал, аз седнах под дървото на двора и гледах звездите или затварях очи, за да медитирам, опитвайки се да възвърна нормалното си състояние.

Алва явно също не можеше да заспи, излезе, легна по гръб в тревата, загледан в небето, и каза:

— Големи бухнали облаци се носят в тъмнината, там горе, това ме кара да осъзная, че живеем на реална планета.

— Затвори си очите и ще видиш много повече неща.

— О, въобще не те разбирам! — каза кисело той.

Винаги се дразнеше от лекцийките ми върху самадхи екстаза — състоянието, което човек достига, когато спре всичко, дори и разума си, и със затворени очи вижда нещо като вечен мегарояк от виеща се електрическа енергия вместо жалките образи и форми на предметите, които в края на краищата са илюзорни. И ако не ми вярвате, върнете се след един билион години и ме опровергайте. Тъй като, какво е времето?

— Не мислиш ли, че е много по-интересно да бъдеш като Джефи, да учиш, да имаш момичета, да се веселиш и наистина да правиш нещо, вместо да седиш така глупаво под дърветата?