Джак Керуак - Бродягите на Дхарма

— Боже милостиви, трябва да е бил много издръжлив.

— Що се отнася до храната, ходих до пазара „Кристал палас“ на улица „Маркет“ и купих от любимата си суха закуска — булгур, което е някакво грухано българско жито, в него ще сложа парченца бекон и от това ще стане чудесна вечеря за трима ни с Морли. Взел съм и чай, човек винаги има нужда от чаша горещ чай под студените планински звезди. Купих също шоколадов пудинг, който ще сложа да се разтопи върху огъня, после ще го разбъркам и ще го оставя в снега да стане леденостуден.

— Охо!

— Така че вместо да взема ориз, както правя винаги, този път съм решил да ти приготвя един хубав деликатес, Р-е-е-й, като към булгура смятам да прибавя и изсушените парченца зеленчуци, които купих от магазина „Ски“. От това ще си направим и вечеря, и закуска, а за подсилване трябва да ни стигнат този голям пакет с фъстъци и стафиди и още един със сушени кайсии и сливи.

И той ми показа малкото пликче, в което беше складирана всичката тази важна храна, предназначена за повече от едно денонощие изкачване в планината на трима големи мъже.

— Най-важното нещо, когато отиваш в планината, е да вземеш колкото се може по-малко багаж, раниците стават прекалено тежки.

— Но, боже мой, в това малко пакетче няма достатъчно храна!

— Има, от водата ще набъбне.

— Взели ли сме вино?

— Не, то не върши работа там горе, а когато си нависоко и си уморен, нямаш голямо желание за алкохол.

Не му повярвах, но не казах нищо. Натоварихме нещата ми на велосипеда и бутайки го покрай бордюра, тръгнахме пеша през района на университета към тях. Беше хладна и ясна привечер — като в арабска приказка, черната сянка на часовниковата кула на Калифорнийския университет отчетливо се очертаваше на фона на кипариси, евкалипти и всякакви други дървета, отнякъде се чу камбанен звън, въздухът беше свеж.

— Горе ще бъде студено — каза Джефи.

Тази вечер той се чувстваше чудесно и се засмя, когато го попитах за следващия четвъртък с Принсес.

— Знаеш ли, след онази нощ ние играхме яб-юм още два пъти, тя се появява в бараката ми по всяко време на денонощието и, човече, не приема никакъв отказ. Така че аз задоволявам бодхисатва.

Искаше да говори за всичко. Заразказва за детството си в Орегон.

— Знаеш ли, майка ми, баща ми и сестра ми водеха наистина примитивен живот в онази дървена колиба и в студените зимни утрини всички се преобличахме пред огъня, налагаше се, затова не съм като теб, що става дума за събличането, искам да кажа, че не съм свенлив или нещо такова.

— Какво правеше по времето, когато учеше в колежа?

— През лятото винаги работех като планински съгледвач по пожарите — ето какво трябва да направиш и ти другото лято, — а през зимата карах много ски и обикновено гордо се разхождах с патерици из района на университета. В онзи край изкачих някои доста високи върхове, включително и Рейниър, на когото стигнах почти до върха, където покорилите го изписват имената си. Накрая една година успях да изкача и него. Там горе има само няколко имена, нали разбираш. Катерих се и навсякъде из Каскадите, през сезона и извън него, и работех като дървосекач. Смит, трябва да ти разкажа за романтиката на тази професия в Северозапада, както ти все разказваш за влаковете, трябва да видиш малките теснолинейки там горе и онези студени и снежни зимни утрини, когато стомахът ти, човече, е пълен с палачинки, сироп и черно кафе, и ти вдигаш брадвата с две остриета над първия си ствол за деня, усещането е несравнимо.

— Това е точно като мечтата ми за Великия Северозапад. Индианците квакиугли, Северозападната конна полиция…

— Е, оттатък в Канада, в Британска Колумбия, ги има, понякога ги срещах по планинските пътеки.

Бутайки колелото, ние минахме край различни колежански свърталища и ресторантчета на самообслужване, като надникнахме в „Роби“, за да видим дали няма някой познат. Вътре беше Алва, който работеше там на непълен работен ден като помощник-сервитьор. Със старите си дрехи двамата с Джефи представлявахме странна гледка за университетското градче, всъщност него всички тук го смятаха за ексцентрик, което е нормална реакция за подобни хора, когато сред тях се появи един истински мъж — доколкото колежите не са нищо друго освен школи за подготовка на безличната средна класа, която обикновено е идеално олицетворена от намиращите се в покрайнините на университетските градчета редици от заможни къщи с морави и телевизори във всекидневните, където всички гледат едно и също и си мислят за едно и също по едно и също време, докато хората като Джефи се скитат в пустошта, за да чуят нейния вик, да изпитат екстаза на звездите, да разкрият мрачната и загадъчна тайна за произхода на безликата и скучна пияна цивилизация.