Джак Керуак - Бродягите на Дхарма

— Хей, еленче — извиках аз след животното, — не се страхувай, няма да те застреляме.

Спряхме в бара по мое настояване.

— В такава мразовита северна планинска местност — казах аз — няма нищо по-добро за душата в полунощ от чаша топъл портвайн, тежък като нектара на сър Артур.

— Добре, Смит — каза Джефи, — но ми се струва, че когато се изкачваме, не бива да пием.

— Какво значение има?

— Добре, но виж колко пари спестихме, като купихме евтина суха храна за планината, а ти искаш веднага да ги изпиеш.

— Това е историята на моя живот, бил той богат или беден, но предимно и най-вече беден.

Влязохме в бара, който представляваше крайпътно ханче, подредено в местен планински стил като швейцарска дървена вила, с глави на лосове и рисунки на елени по стените, а хората вътре бяха като реклама за ловния сезон, но всички бяха пияни, така че ние заварихме една преплетена маса от сенки в задименото помещение, седнахме на три стола и си поръчахме портвайн. Това беше странна поръчка в тази страна на уискито, но барманът измъкна отнякъде стара бутилка „Крисчън брадърс“ и ни наля в две широки чаши за вино (Морли се оказа въздържател), с Джефи ги изпихме и се почувствахме чудесно.

— Ех — каза Джефи, сгрявайки се от среднощното вино, — скоро ще се върна на север, за да посетя влажните гори и забулените в облаци планини на моето детство, да видя вкиснатите ми приятели интелектуалци и старите вечно пияни другари дървосекачи, за бога, Рей, не ще можеш да кажеш, че си живял, докато не отидеш, с мен или без мен, там горе. След това ще замина за Япония и ще пребродя цялата тази хълмиста страна, ще открия малки древни храмове, скрити в планините и забравени от всички, и стари мъдреци по на сто и девет години, които се молят в колиби на Куанон и медитират толкова дълго, че когато свършат, се смеят на всичко живо. Но това, за бога, не означава, че не обичам Америка, въпреки че мразя тези тъпи ловци, тъй като всичко, което те искат, е да вдигнат пушката срещу някое безпомощно живо същество и да го убият, но за всяко живо същество, което погубят, тези копелдаци ще се преродят хиляда пъти, за да изстрадат ужасите на самсара, и така трябва да бъде.

— Чу ли това, Морли, какво мислиш?

— Моят будизъм се изчерпва с умерен и лишен от ентусиазъм интерес към някои от картинките, които те са нарисували, при все че трябва да призная, понякога Какоетис удря по някоя откачена будистка нотка в планинските си стихотворения, но аз не проявявам голям интерес към религиозната част на въпроса.

Всъщност изобщо не го интересуваше.

— Аз съм неутрален — каза той, усмихвайки се щастливо с някакъв обезкуражаващ цинизъм, и Джефи изкрещя:

— Да си неутрален — това е будизмът!

— Е, този портвайн ще ви накара да се откажете от киселото мляко. Знаете ли, аз съм a fortiori 15 15 Игра на думи — от лат. „forte“ — случайно, и от лат. „а priori“ — от по-рано. разочарован, тъй като наоколо няма нито бенедиктински ликьор, нито трапистко вино, а само светена вода и спирт — „Християнски братя“. Не че съм много ентусиазиран да бъда тук, в този любопитен бар, който подхожда по-скоро за Чиарди 16 16 Джон Чиарди — американски поет и критик, р. 1916. и останалите автори-хлебоеди, всичките до един арменски бакали, и добронамерени, непохватни протестанти, които са тръгнали на екскурзия-гуляй и искат, но не знаят как да поставят противозачатъчните средства. Тези хора трябва да са пълни задници — добави той, изпадайки във внезапно просветление. — Млякото в този район трябва да е чудесно, само дето наоколо виждам повече крави, отколкото човешки същества. Хората тук навярно принадлежат към някаква нова англоезична раса, но не бих казал, че съм особено въодушевен от вида им. Най-отраканите хлапета наоколо сигурно карат с петдесет километра в час. Е, Джефи — завърши той, — ако някога се хванеш на служба, се надявам да си купиш костюм от „Братя Брукс“… надявам се да не свършиш по разни фръцливи снобски партита, където… Виж ти — влязоха няколко момичета, — млади ловджийки… ето защо родилните домове са отворени през цялата година.

На ловците обаче не им хареса това, че се бяхме уединили в тих приятелски разговор за разни наши си неща, затова се присъединиха към нас и много скоро от всички страни на овалния бар се подхванаха безкрайни забавни тиради за елените в околността, за това къде да се катерим и какво да правим, но когато чуха, че сме тук не за да убиваме животни, а просто за да изкачваме планината, те ни взеха за безнадеждни ексцентрици и ни оставиха на мира. С Джефи изпихме по две чаши вино и се почувствахме чудесно, а след това се върнахме заедно с Морли в колата и потеглихме. Пътят се виеше все по-нагоре и по-нагоре, дърветата ставаха все по-високи, а въздухът — по-студен, изкачвахме се, докато стана почти два след полунощ, а до Бриджпорт и началото на пътеката ни оставаше още много път, така че беше по-добре засега да спрем и да преспим на открито в спалните си чували тук, в гората.