Святослав Логинов - Многоръкият бог на далайна

— Какво да правим тогава? — попита Чармуг, най-младият от дузинниците.

— Новият одонт не трябва да стигне дотук — решително каза Хооргон. — Изгнаниците дръзко ще го нападнат още в земите на одонт Ууртак — и вие си запазвате местата. Пък аз ще се погрижа да бъдете възнаградени.

— А като назначат следващия нов одонт, пак ще трябва да го нападаме, така ли? — попита Мунаг. — Че то така бързо-бързо наистина ще станем изгнаници.

— Ще се погрижа за следващ одонт да назначат мен — каза Хооргон и дузинниците за пръв път се замислиха сериозно над думите му.

След час планът за действие беше готов. Дузинникът Тройгал с двама бързоходци се върна на царския оройхон, та да може навреме да предупреди младия господар за назначението и деня и часа на тръгването на новия одонт. Останалите започнаха да се подготвят за нападението. Намериха мръсни жанчове, за да ги нахлузят върху доспехите си, оставиха копията си с кремъчни остриета и се въоръжиха с копия с остриета от кост и с бичове от мустаци на парх. До вечерта отрядът на одонта се беше превърнал в бандитска шайка. А на сутринта дотича запъхтян единият бързоходец и съобщи: „Идват“.

Знатният Пуиртал, току-що назначен за одонт на западната провинция, пътуваше към новите си земи с малък отряд телохранители. Пуиртал беше роднина на царствения ван, вярно, много далечен роднина. Държавническата мъдрост отдавна беше научила вановете, че не бива да назначават на отговорни длъжности близките си роднини — деца, братя, племенници и така нататък, каквито имаха дузини дузини. Те си живееха в алдан-шаварите на централните оройхони, обличаха се богато, плодяха деца, ядяха каквото си щат, но нямаха никаква власт. Одонти ставаха или външни хора, или далечни роднини. Още повече че близки хора се наказват трудно. От друга страна, Пуиртал също се беше потрудил доста, та да получи назначението. Беше използвал ловко недостига в запасите харвах, но понеже разбираше, че сега харвахът ще се иска от него, водеше двама майстори сушачи — отдавна ги беше подмамил, като им беше обещал лесни, стаи в алдан-шавара и храна като на самия одонт. С две думи, беше предвидил всичко. Не знаеше само едно: че командирът на телохранителите му предния ден беше пил с някакъв непознат дузинник и че всичките му хитри планове вече са известни на един от синовете на бившия одонт.

Кортежът се движеше бавно, носачите на паланкините се сменяха често, на два пъти Пуиртал спира, за да засвидетелствува почитта си към двама познати одонти. В резултат пътят, който човек дори натоварен с багаж би могъл да измине за четири часа, отне на наместника цял ден и когато Пуиртал наближи границите на бъдещите си владения, сребристият дневен цвят на облаците вече почваше да се сменя с лилав.

По залез благородният Пуиртал обикновено винаги беше обземан от възвишени мисли. Новият одонт беше пътешествал много, беше обиколил почти всички сухи оройхони, по време на мягмара обичаше да влезе в двубой с някой парх или да наблюдава как ловците се справят с гвааранзите, беше преследвал скитниците метежници и дори беше минавал мъртвите блата с пратеничество в Земята на старейшините. С други думи, след като бе видял половината свят, Пуиртал можеше да си представи истинската му големина и не би се стремил към власт над две нищожни късчета суша, ако не му беше съвсем ясно, че тази власт не е над островите, а над множеството хора, изхранващи се на тази унила, но наистина щедра земя. На всеки сух оройхон живееха поне по тройна дузина хора и всеки от тях се прекланяше пред одонта. И точно в това се състоеше истинското величие.

Мислите му бяха прекъснати от силни викове, носилката се люшна и той падна на земята. Не можа веднага да разбере какво става — чуваха се писъци, бойни викове, плющяха бичове, съскаха харпуни и копия. И чак след няколко секунди Пуиртал осъзна, че отрядът му — дузина и половина цереги — е нападнат от изгнаници. Въпреки че бяха облечени в парцали, нападателите бяха отлично въоръжени, действаха дружно и бяха поне пет пъти повече от телохранителите му. Няколко от церегите му вече бяха повалени от режещите бичове и харпуните. Двама обаче успяха да нагласят татаца и оръдието гръмна, проглуши цялата околност и изплю няколко шепи чакъл. Нападателите обаче очевидно много добре знаеха какви поражения нанася татацът и отбегнаха чакъла — паднаха само трима. В същия миг един червенобрад бандит подскочи към артилеристите и прободе единия с костеното си копие, а другия повали с удар с боздугана си, който въртеше в лявата си ръка.