Святослав Логинов - Многоръкият бог на далайна

След победата над пришълците благородният Хооргон се изправи пред наистина трудна задача. Трябваше да отиде в двора и да си измоли поста, но не знаеше как да го направи. Обикновено ванът просто назначаваше за нов одонт наследника на предишния — ако бе умрял от естествена смърт. Ако обаче одонтът се сменяше от вана, се назначаваше някой от приближените до двора. Децата на одонтите пък не се допускаха до вана, но на Хооргон му се налагаше да наруши тази традиция. От друга страна, той не искаше да заминава, първо, защото се страхуваше от удар в гръб, и второ, защото просто го беше страх да се яви в двора. Затова реши да изчака — един ден, не повече. Но именно този ден се оказа решаващ.

Новината беше донесена от осведомителите, на които хитрият стар одонт предвидливо бе плащал от собствения си джоб. Всички одонти — и не без основание — разглеждаха Свободния оройхон като свое владение и затова следяха в подробности какво става там. И когато се разчу, че на запад са се появили нови земи, Хооргон научи пръв за това. Слуховете трябваше да се проверят и Хооргон прати на разузнаване отличилия се в битката с хората на Пуиртал Мунаг, като му даде дузина воини. Изборът можеше да се обясни с това, че Мунаг е храбрец и че е достатъчно честен, но имаше и друго — Хооргон не го обичаше още откакто Мунаг беше отървал от наказание сина на сушачката. Защото нали с очите си беше видял какво държи онзи бунтовник — не чуплива играчка, а истински нож.

Мунаг тръгна незабавно, върна се вечерта и донесе радостни новини. На запад наистина имало нови земи — два сухи оройхона, отделени от континента с тесен провлак огнени блата. Освен това единият оройхон, доколкото можело да се съди, бил изсушен съвсем наскоро — на него още нямало порасли туйвани. Това можеше да означава две неща: че или лудият илбеч е жив и просто се е криел през всичките тези години, или че, което бе по-вероятно, се е родил нов илбеч.

Но не тези неща вълнуваха Хооргон. Важното беше, че са се появили нови земи, които трябва да се управляват — и то с твърда ръка. След като изслуша доклада на Мунаг, Хооргон поседя замислено около час, а после нареди командирите на отрядите да се съберат на съвет.

— Реших — каза им той, — че е дошло времето да възстановим справедливостта. Всички вие знаете, че покойният ми баща — Хооргон тъжно въздъхна и Тройгал си помисли, че вече погребаният от сина си Хооргон най-вероятно е още жив — че баща ми беше пряк потомък на красавицата Туйгай, която е раждала деца на илбеча Ван. Нещо повече, нашият род започва от любимия му син, на когото Ван завещава всичките си земи. Самозванецът, който е узурпирал царския тесег, трябва да бъде прогонен в шавара, от който е изплувал. И вие, храбри воини и бъдещи одонти, трябва да ми помогнете да направим това.

Ако дузинниците бяха чули тези думи преди два дни, веднага щяха да вържат лудия син на бившия одонт, но сега, след като ръцете им бяха оцапани с кръв, бяха принудени да мълчат и да се мъчат да разберат какво е намислил повелителят им, този сополанко, който веднъж вече беше успял да ги надхитри. Сега обаче, като чуха за новите земи зад мъртвата ивица, церегите се заусмихваха и закимаха. Хооргон беше намерил най-простото решение — беше решил да се отцепи от държавата на вана и да основе своя държава. Два сухи оройхона не са много земя, но мъртвата ивица си е мъртва ивица и ванът няма да посмее да прати войски през нея.

Единственият, който се усъмни, беше непокорният Мунаг.

— Имаме два оройхона тук — каза той, — там също ще имаме два. Но тук си живеем спокойно, а там ще трябва да пазим границата покрай мъртвите земи…

— Страхливец! — викна Хооргон. — Аз няма да бягам на сухите оройхони! Аз ще нападам! На хората им омръзна цялата тази несправедливост и армията ще мине на страната на законния владетел!

— Не съм страхливец! — възрази Мунаг. — И това го знаят всички. Но не виждам какъв е смисълът на този план.

— Достойният Мунаг не си е подавал носа извън сухата ивица, която охранява с дузината си — намеси се Тройгал. — Аз обаче съм стигал и до източната граница, бил съм и на царския оройхон и затова знам какво говоря. Нашият повелител е прав — армията на узурпатора е голяма, но няма да тръгне на бой. И властта на вана ще се спука и ще изтече като вътрешностите на разпран авхай.

— Защо тогава… — почна Мунаг, но махна с ръка и млъкна.

Реши се засега да не се опълчват срещу вана, а да отделят един отряд да защитава населените оройхони и всички останали цереги да тръгнат на запад и да въведат там ред, докато жителите на Свободния оройхон не са се организирали за отбрана.