Святослав Логинов - Многоръкият бог на далайна

Тройгал окопа два ухера и няколко татаца оттатък мъртвата ивица, до провлака, и превърна новите оройхони в непристъпна крепост. В далайна се беше родила още една малка държавица.

Последен в нея стъпи Мунаг с половин дузина оцелели цереги. Останалите бяха загинали или пък, навреме разбрали, че са пратени на сигурна смърт, бяха побягнали през мокрите земи към източните провинции с надеждата, че там няма да ги разпитват много откъде са дошли.

След като изслуша доклада на дузинника, Хооргон помълча важно, а после заговори — отначало бавно и тихо, а накрая с вбесени крясъци:

— И ти си мислиш, че си голям военачалник!… Докато аз тук се мъча да завладея нови области за страната, ти погубваш четвъртината ми войска, хабиш харваха и оставяш татаците на врага — при това без да успееш да опазиш поверените ти оройхони. Не разбираш ли, че сега ще ми се наложи да щурмувам онзи самозванец през мъртвите земи, а не ми стигат хора?… Какво, похвала ли чакаш?! Ти не си никакъв герой, ти си страхливец и предател!

— Много добре знаете, че с нашите сили не е възможно да удържим онези оройхони — каза Мунаг. — Иначе нямаше да пренесете всичко тук още преди ванът да е научил за въстанието. Моята задача беше да удържа позициите възможно по-дълго, та да дам на Тройгал време да се укрепи тук за отбрана. Онези земи така или иначе вече ги бяхме изгубили.

— Това му било задачата!… — кресна Хооргон. — Защо тогава не изби селяните, които останаха там, защо не подпали нивите?

— Нивите покараха само преди седмица — каза Мунаг — и не могат да се подпалят. А със старци и бабички не воювам — аз съм войник, не съм палач.

— Ти си страхливец и предател! — викна Хооргон.

— Това е лъжа! — изрева Мунаг и лицето му почервеня. — Вие нарочно ме пратихте на смърт и сега ви е яд, че съм оцелял!

И направи крачка напред и понечи да извади кинжала си, но четирима телохранители го сграбчиха и го повалиха на колене.

— Не си палач значи? — вбесено възкликна Хооргон. — Прав си, не си палач. Но ей сега ще се запознаеш с новия ни палач. Предателите се хвърлят в шавара, а аз отдавна те знам какъв си. Да не си мислиш, че съм забравил как излъга баща ми с онова детско ножче? Не можа да ме убиеш тогава, няма да ме убиеш и сега. Ха, спомни ли си онзи ден, предател с предател?

Мунаг вдигна глава, помъчи се да стане, но го държаха здраво, после по лицето му премина някаква сянка и той тихо каза:

— Спомних си. Това може би беше единствената правилна постъпка в живота ми.

— В шавара! — нареди Хооргон.

И телохранителите повлякоха Мунаг към мокрия оройхон в подножието на суур-тесега. Вратата, същата, която се беше затръшнала след благородния Пуиртал, с огромни усилия вече пренесена тук, вече си беше на мястото — това беше може би първото нещо, което Хооргон бе заповядал да се направи в новата му страна. Палачът я отвори и каза:

— Великият господар е добър и милостив и ти дава възможност да се спасиш и да нямаш вина пред очите му. Ако наистина си толкова храбър, както се хвалиш, мини през шавара. И ако останеш жив, господарят ще ти прости.

Мунаг погледна палача и го позна. Беше Боройгал, мръсният щърбав блюдолизец и шпионин, пратен да дебне на Свободния оройхон — най-после беше заслужил работа и на сухия. Боройгал смъкна очуканата броня на Мунаг, свали и бойните му обуща — но когато понечи да блъсне бившия дузинник в тъмната дупка, Мунаг вдигна ръка да го спре, заплю го и сам влезе в шавара.

Наместникът Моертал внимателно оглеждаше застаналия пред него млад ловец. Прекалено млад беше още — беше казал, че е на дузина и половина години, но явно още не ги беше навършил. От друга страна, това беше добре — значи момчето още не служеше на двама господари и той можеше да не се бои, че ще слухти и ще донася на вана или на някой от другите благородници. От трета — след смутовете в западните провинции войници му трябваха. Особено тук, на север, където непрекъснато трябваше да се занимава с усмиряването на бандите изгнаници, заселили се на издигнатите от лудия илбеч оройхони.

— Та как се казваше? — попита Моертал.

— Шооран — отговори ловецът.

— Къде живеят роднините ти?

— Нямам роднини — отговори Шооран.

— Ти си от западните земи — каза одонтът. — И сигурно си син на церег, личи си — дрехите ти са прекалено хубави за земеделец. Баща ти е загинал, иначе щеше да си с него. Виждаш, че знам всичко за теб още преди да си почнал да ми разказваш живота си. Но не разбирам защо церегите не са се погрижили за семействата на другарите си и защо си сам.