Святослав Логинов - Многоръкият бог на далайна

— Жив го искам тоя мръсник! — кресна Цармуг.

Трите мъртви оройхона се сториха на Шооран лесен и съвсем прав път — може би защото не беше сам, а може би и защото наскоро миналата оттук войска беше разчистила пътя. Все пак се притесняваше за спътниците си, въпреки че свикналият с жегата и смрадта Койцог вървеше напред като устремен към плячката си гвааранз, а слабичката Тамгай също се държеше храбро, макар да й личеше колко и е трудно да сдържа кашлицата си.

А после в кълбящата се мъгла се видяха очертанията на земята, онази земя, където Шооран беше изгубил красотата си и оттогава беше целият в белези от рани и изгаряния. На тази земя беше успял да отнеме пръста на Йороол-Гуй. Нищо наоколо обаче не напомняше за тези отдавнашни събития, всичко беше заличено от нойта и от времето. Затова пък веднага си личеше, че земята вече е обитаема. Изхвърлените от далайна боклуци не лежаха безразборно по брега, а бяха натрупани на висока напречна стена, преграждаща пътя. И над тази стена, от синора, срещу пришълците зееха четири ухера. Подставките им бяха такива, че ако Йороол-Гуй внезапно излезе, бойците да могат да ги обърнат и да ги бутнат на безопасно място зад синора. Личеше си, че този, който е разставял оръдията, разбира от отбрана.

— Охо! — възкликна Койцог. — Добре че взех всичкия готов харвах. И тук ще потрябва.

— Откъде са взели толкова ухери? — зачуди се Шооран. — Хооргон имаше само два…

— Штой — чу се вик откъм заставата. — Кои ште вие? И в следващия миг в гласа зазвучаха радостни нотки:

— Ей, Шооран, ти ли ши?… Кои ша тия ш тебе?

Спуснаха им стълба и малко след това над ръба на стената се показа сияещото лице на Топения.

Койцог се покатери пръв, помогна на Тамгай да се качи и да слезе от другата страна, Шооран се прехвърли последен.

— Това е нашата земя — каза той. — Тук ще живеем.

Непостижими са делата на Тенгер за ума и невъобразими. Защото с какво можеш да изровиш бездънен далайн и с какви мехове ще го напълниш? Човек може да мисли за това цял живот, чак до смъртта си, и пак да не го разбере. Тенгер обаче го е направил за един миг и като си отръскал ръцете, рекъл:

— Точно такъв трябва да е далайнът, защото иначе няма да може да побере вечния Йороол-Гуй.

И над далайна Тенгер разстлал небесната мъгла и рекъл:

— Тук ще е границата на погледа и на разума, та никоя смъртна твар да не постигне съкровените тайни на алдан-тесега и да не дръзне да се сравнява с мен.

И всичко съществуващо — и бездната, и небето, и яката стена — се подчинили на повелята на стареца. И чак когато петте оройхона били заселени с твари пълзящи, твари подскачащи и твари тичащи и дошъл ред да бъде заселен и човекът, човекът не се подчинил.

— Ти трябва да мислиш за вечното — казал Тенгер, — понеже такава е уговорката ми с Йороол-Гуй.

А човекът рекъл:

— Не мога да мисля за вечното, понеже децата ми плачат от глад и не знам с какво да ги нахраня.

— Можеш да ядеш всичко, което расте на оройхоните — казал Тенгер, — а от тварите земни можеш да ядеш подскачащия парх, бързата тукка и миризливия жирх, от който ще ти се гади. Но не яж никоя от тварите, които плуват в далайна, защото те са храната на Йороол-Гуй и от нея ще умреш.

— Благодаря, велики Тенгер — казал човекът и тръгнал да събира чавга и да ловува в шавара.

И Тенгер чакал човека цяла седмица и като не го дочакал, тръгнал по следите му. И го намерил и го попитал със страшен глас как така се осмелява да бяга от създателя си.

— Не съм бягал от теб — рекъл човекът. — Изгубих се, понеже този свят ми е непознат.

— Тогава — рекъл Тенгер — ще трябва да те науча на някои прости неща, та те да не пречат на мъдрите неща. Знай, прочее: това над главата ти се нарича небе, а това под краката ти — земя. И знай, че всеки оройхон има четири страни, което означава, че в света има четири посоки. Натам, накъдето стената на света е най-близо, е изток, а там, където е по-далеко, е запад.

— О, мъдри Тенгер — рекъл човекът. — Дори и там, където стената на далайна е най-близо, тя пак е прекалено далече за мен. Не я виждам.

— Колко си глупав! — викнал Господ. — Ето натам е запад, а натам е изток. Това поне разбра ли го?

— Да, о, мъдри Тенгер. Разбрах го и ще го запомня.

— А ако застанеш така, че откъм дясната ти страна да е изток, а от лявата — запад, пред лицето ти ще е север, а зад гърба ти — юг. И като знаеш това, никога няма да се заблудиш и да се изгубиш из оройхоните. Стига ти да знаеш толкова за света.