Святослав Логинов - Многоръкият бог на далайна

Защото този път кампанията още отначало почна по съвсем различен начин. Приклещените изгнаници се спотайваха и никой не се опита да се измъкне. Човек можеше да си помисли, че на тесния нос няма жив човек, но когато Моертал прати там една от дузините, церегите се сблъскаха с такава отчаяна съпротива, че едва успяха да се оттеглят, като при това изгубиха двама души. Изходът беше да се чака и Моертал реши да го направи — това му изглеждаше най-безопасно. Но и то не донесе успех. Защото се намеси Йороол-Гуй.

Отначало, когато му докладваха, че ако се съди по звуците, Многоръкия е нападнал един от оройхоните на изгнаниците, одонтът дори се зарадва. После обаче Йороол-Гуй излезе на брега, където бяха церегите. И макар никой от тях да не загина, два от поставените на позиция ухери бяха отвлечени в далайна. Моертал цял ден не си намери място от яд, проклинаше целия свят и в яростта си заповяда противникът незабавно да бъде атакуван. За щастие церегите не успяха да изпълнят заповедта, защото властелинът на далайна заобиколи носа и нападна от другата страна, като изцяло лиши одонта от тежката му артилерия. Но пък ако я бяха изпълнили, щяха да загинат и много от тях. Като чу за това, Моертал изгуби дар слово и лечителят го отведе в алдан-шавара. Което беше лошо, защото цял ден шпионите му сред изгнаниците нямаха достъп до него. А вестите, които носеха, бяха такива, че можеха да вдигнат и умиращ от постелята му или напротив, да докарат и здрав човек до удар.

Церегите вървяха в двойна редица — стар, изпитан начин за настъпление. Така площта, която покриваха, беше малка, но затова пък незабавно можеха да се притекат на помощ, ако някой от тях бъдеше нападнат. И когато иззад тесегите с крясъци изскочиха дузина и половина изгнаници, стражите ги посрещнаха спокойно, въпреки че нападателите бяха повече от тях. Обикновено изгнаниците се биеха глупаво, всеки се сражаваше сам за себе си и церегите лесно успяваха да ги разпръснат, но този път бандитите действаха организирано, особено на единия фланг, където двама младежи размахваха бичове. Бичовете са добри за нападение, но не стават много за защита. Двама души обаче, които взаимно се прикриват, стават на практика неуязвими — няма начин да ги доближиш и можеш да ги повалиш само с прашка или с татац. Първият церег, който тръгна срещу тях, беше убит веднага, вторият успя да окаже съпротива — макар че да спреш удар с бич с късо копие си е трудна работа, той го направи и после с вик скочи към по-близкия враг: знаеше, че от близко разстояние бичът е безполезен. Вторият младеж обаче успя да оплете краката му и церегът падна. В следващия момент видя как замахват към главата му с тежката дръжка на бича.

Останалите цереги отстъпиха въпреки заповедите на вбесения Моертал. Победителите бързо съблякоха убития, а Еетгон — той беше единият младеж — се наведе над другия и каза:

— Охо, тоя още е жив!

Върза му ръцете зад гърба с тънък шнур и после му духна в носа, за да го свести. Церегът се задави и затръска глава.

— Е — попита го Еетгон, — разбра ли какво стана?

Пленникът мълчеше и като омагьосан гледаше ножа в ръката му. Подчинявайки се на едва забележимите движения на пръстите, на острието ту се появяваше, ту изчезваше черната точка на отровното жило.

— Разбра — каза Еетгон след няколко секунди. — Сега ще говориш. Ухерите не ме интересуват. Искам да знам къде са татаците и колко са.

— Нищо няма да кажа — прегракнало каза церегът.

Като чу гласа му, Шооран, който стоеше до тях, потръпна и го погледна по-внимателно. Да, пленникът им беше Турчин, от неговата бивша дузина. Как не го беше познал по ловкостта му с копието?

— Ще кажеш, ще кажеш… — засмя се Еетгон. — Всичко ще кажеш…

— Що не ходиш в шавара — изруга Турчин.

Шооран разбираше, че Турчин не е толкова глупав, че да не знае какво ще му се случи. Но добре познаваше характера на бившия си другар и особено упоритостта му, по-точно казано ината му.

— Нищо няма да каже — обади се Шооран. — Знам, че няма.

Турчин се обърна, смръщи вежди и каза само:

— Ти?!

— Както виждаш — отговори Шооран.

— Ти си… ти си предател! — кипна Турчин. — Мястото ти е в шавара! Трябва да те удушат пред всички! Да те хвърлят за храна на зогговете!…

— Само че няма да е днес. — Шооран му обърна гръб, постоя неподвижно няколко секунди, после пак се обърна, наведе се и преряза връвта, която стягаше ръцете му. — Тръгвай. И гледай да не те пленим пак. Втори път няма да те пуснем.