Дейвид Уингроув: Счупеното колело

По — „животинската душа“, която след смъртта остава в гробницата с тялото и се храни от носеното на гроба. По се разлага с трупа, потъва надолу в подземния свят (под Жълтите извори), където продължава по някакъв начин съществуването си като сянка. Вярва се, че по започва да съществува от момента на раждането (вж. и хун ).

Ту чи — Glicine max , или черни соеви зърна, използвани в китайското билколечение срещу безсъние.

Тян фан — буквално „заемам мястото на мъртвата съпруга“; използва се да означи издигането на наложница до по-уважаваната позиция на съпруга.

Уей чи — „обкръжаващата игра“, известна по-често на Запад с японското си име „Го“. Смята се, че тази игра е измислена от легендарния китайски император Яо през 2350 г. пр.н.е., за да тренира ума на сина си, Тан Чу, и да го научи да мисли като император.

Фу джен — „мадам“; тук е използвано като антоним на тай тай — „госпожа“.

Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („Джен Син“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.

Хо йе — Nelumbo nucifera , или лотос, чиито семена се използват в китайското билколечение срещу безсъние.

Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Диалекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ ( чун цу ) и „човечец“ ( хсиао джен ), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.

Хсиао чие — „госпожица“ или „неомъжена жена“; алтернатива на ну ши .

Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли , или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града.

Хун — „по-високата душа“ или духовната душа, която, както вярват китайците, се възнася на небето след смъртта, присъединява се към Шан Ти, върховния предтеча, и живее в двора му завинаги. Вярва се, че хун влиза в съществото в момента на зачатието (вж. и по ).

Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали са търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са били ограбвани китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“.

Цу — север.

Ча — чай

Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14.4 инча, или 37 сантиметра.

Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.

Чи пао — роба от една част, обикновено без ръкави, носена от жените.

Чу — „държава“; тук име на игра на карти, основаваща се на държавната политика на Чун Куо.

Чу — запад.

Чун — порцеланова чаша за ча , обикновено с капаче.

Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли , или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.

Шан — юг.

Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ ( хсиан шен ) под тях и от джентълмените ( чун цу ) над тях.

Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. В един юан има сто фен (цента).