Дейвид Уингроув: Счупеното колело

Меморандум: датиран 4 май 2207 г. от н.е.

До негово най-сияйно величество Ли Шай Тун, велик канцлер и танг на Чен У Чу (Град Европа)

Чие хсия,

Покорният ви слуга моли да ви информира, че въпросът, по който говорихме, сега се саморазреши задоволително. Въвлеченото момиче, Катрин Тисан (вж. приложения доклад, МинТран ПСек 435/55712), несъмнено се е върнало при предишния си любовник, Сергей Новачек (вж. приложения доклад, МинТран ПСек 435/55711), който под давление на приятели, лоялни към ваше най-сияйно величество, е оттеглил гражданския си иск срещу момчето на Шепърд (вж. копията на приложените документи).

Самият Бен Шепърд, както вие несъмнено знаете, се завърна у дома си, за да се грижи за болния си баща, зарязвайки науките си в Оксфорд, като по този начин сам отстрани от себе си заплахата от възможно нападение или отвличане.

Като е наясно с това и от гледна точка на по-нататъшната значимост на семейство Шепърд за Държавните дела, вашият покорен слуга чувства, че е негов дълг да продължи да изяснява какво е всичко онова, появило се на повърхността на събитията — обикновен пример за съперничество в любовта или дали не е част от някаква по-дълбока, предварително обмислена схема за подкопаване на Държавата. Това разследване доведе до някои интересни, макар и неокончателни резултати, разкриващи природата на бизнеса на бащата, Лубош Новачек. Резултати, които, изяснени веднъж и ако имат съществена връзка с въпроса, ще бъдат представени на ваше най-сияйно величество.

Ваш покорен слуга, Хен Ю, министър на транспортацията, Чен У Чу (Град Европа)

Хен Ю изчете най-горния екземпляр, после се пресегна доволен, измъкна четката си от мастилницата и със замах се подписа под всяко от трите копия. Едното щеше да отиде при Ли Шай Тун. Второто щеше да запази за собствения си архив. Третото… е, третото щеше да бъде предадено на принц Юан чрез неговия човек в двореца в Тонджиян, Нан Хо.

Хен Ю се усмихна. Нещата не можеха и да вървят по-добре. Момчето беше на сигурно място, тангът — доволен, а той — много по-близо до осъществяването на амбициите си. Какво повече можеше да иска човек? Естествено, не всичко беше споменато в документите. Историята с бронзовата статуя, например, бе останала извън доклада за Сергей Новачек.

Тя се оказа интересна малка приказка. Която въпреки всичко говореше добре за младия Новачек. Проучването на историята на бронзовата статуйка беше разкрило, че тя навремето е принадлежала на баща му, Лубош, който е трябвало да я продаде, за да освободи под гаранция свой стар приятел. Сергей Новачек бе научил това и чувайки Хен Чан-йе да говори за нея, беше подредил нещата така, че да може да си я върне. Историята с Шепърд, изглежда, се бе оказала вторичен въпрос, пръкнал се от ревност и скърпен допълнително. Статуята беше основният подтик на действията на момчето. Според данните, то я бе върнало на баща си на шейсетия му рожден ден.

Ами бащата? Хен Ю се отпусна назад и заглади брадата си. Като много от водещите търговци в Града Лубош Новачек беше уважаван човек. Търговията му обаче беше всичко друго, само не и уважавана, защото Лубош Новачек беше посредник между определени концерни от Първо ниво и Мрежата. Недодялано се справяше и като сводник на определени босове от Триадата, действаше в тяхна полза Горе, купуваше и продаваше по тяхна заповед и получаваше комисиона си.

Човек, когото е полезно да познаваш. И той щеше да се запознае с него.

Що се отнася до Великия — онзи помпозен полуумен Фан Лян-вей — Хен си беше доставил удоволствието да го извика в министерството си и да му нареди да се откаже от опитите си да изхвърли Бен от колежа. Бе показал на Фан документа, подписан от самия танг, и го бе заплашил с бързо смъкване надолу по нивата — дори чак в Мрежата — ако до него достигне някоя дума, че Фан продължава да се занимава с това под каквато и да е форма или начин.

Да, беше изключително задоволително. Лицето на Фан представляваше прекрасна картина, когато се опита да преглътне значителната си гордост и да възприеме и изясни за себе си факта за влиянието на момчето. Почти беше получил апоплектичен удар, защото не можеше да изрази яда си.

Хен Ю се изкиска кратко, после се обърна с лице към младия си племенник.

— Нещо те забавлява ли, чичо?

— Да, Чан-йе. Една работа, която свърших по-рано. Но сега ела, искам да отнесеш тези документи вместо мен — той вдигна две от копията и му ги подаде. — Това първо копие трябва да бъде предадено направо на Чун Ху-ян и на никого другиго, а това — на Нан Хо в Тонджиян. И двамата ще те очакват.

Читать дальше