Доуди Смит - 101 далматинци

— Тя тогава каза, че от нас ще излязат прелестни кожени палта, спомняш ли си, Мисис?

— За пролетта, върху черен костюм — додаде Мисис, която също си спомни. — И много се интересуваше от кутретата.

— А докато са ги крали, тя е задържала леля Пудинг с празни приказки — продължи Понго. — До тази вечер не бях напълно сигурен, но по време на Вечерния лай всичките ми съмнения се разсеяха. Ти не разбра всичко, Мисис, но аз чух всяка дума. Кутретата ни се намират в Пъклен дом — наследствено имение на семейство Де Мон.

Той знаеше също така, макар да не сподели с жена си, че SOS върху стария кокал означава „Спасете нашите кожи“.

За Понго не беше никак трудно да налучка правилния път, който водеше извън Лондон, тъй като двамата с мистър Душкинг често бяха правили излети с колата в ергенските си дни и много пъти бяха ходили в Съфък. Кучетата тичаха ли тичаха по безлюдните улици, изминаваха километър след километър, а декемврийската нощ ставаше все по-ледена. Най-сетне Лондон остана зад гърба им, а малко преди разсъмване навлязоха в едно село в Епинг Форест, където се надяваха да прекарат деня.

Бяха решили да пътуват само нощем, а денем да почиват, защото не се съмняваха, че мистър Душкинг ще разгласи изчезването им и полицията ще ги търси. А през нощта вероятността да ги забележат и хванат беше много по-малка.

Тъкмо навлязоха в спящото село, и чуха тихо излайване. Миг по-късно ги посрещна една хрътка.

— Вие сте, предполагам, Понго и Мисис Понго? Всичко е уредено за посрещането ви посредством Вечерното лаене. Ако обичате да ме последвате.

И ги поведе към стара странноприемница с фронтони. Минаха под една арка и влязоха в покрития с каменни плочи двор.

— Пийте, моля, от личната ми чаша — продължи Хрътката. — Храната е сервирана в спалното ви помещение, но въпроса с водата не успяхме да уредим. (Защото кучетата не могат да носят пълни купички с вода.)

Понго и Мисис бяха пили един-единствен път, откак напуснаха дома си — от старото корито за поене на коне, което имаше по-ниска част за кучета. Затова сега жадно и с чувство за признателност залочиха.

— Самочувствието ми на съдържателка на хан ме изкушава да ви предложа най-хубавата ни спалня — отново заговори Хрътката. — Тя съчетава едновремешното обаяние с всички модерни удобства, включително и закуски в леглото без допълнително заплащане. Но няма да е благоразумно.

— Да — съгласи се Понго. — Веднага ще ни открият.

— Именно. Настаняваме ви в най-безопасното място, с което разполагаме. Естествено, веднага след Вечерния лай на събранието ни се стекоха всички кучета от селото — веднага щом научихме, че ще имаме честта да ви приемем. Оттук моля.

В дъното на двора се намираше стара конюшня, а в най-отдалечената й част имаше разнебитена пощенска карета.

— Най-подходящото място за далматински догове — усмихна се Понго. — Нашите предци са били отглеждани, за да тичат подир каретите и каляските. Понякога все още ни наричат пощенски или каретни кучета.

— А преходът ви от Лондон дотук доказва, че сте достойни за прадедите си — рече Хрътката. — Като бях малка, често използвахме тази карета за училищни излети, но години вече никой за нищо не я употребява. Тук ще сте в пълна безопасност, а и винаги ще има на пост няколко кучета. В случай на внезапна тревога ще изскочите през задната врата на конюшнята и ще избягате в нивите.

На пода на каретата имаше сламена постеля, а върху двойната седалка грижливо бяха поставени две великолепни пържоли, пет-шест сладки с глазура и кутия ментов фондан.

— От кучетата на месаря, хлебаря и сладкаря — поясни Хрътката. — За вечерята ви ще се погрижа аз. Какво ще кажете за бифтек?

Понго и Мисис отвърнаха, че с удоволствие ще си хапнат бифтек за вечеря, и се опитаха да й изразят признателността си за всичко, но тя не прие благодарностите им, а рече:

— За нас това е огромна чест. Имаме намерение да окачим малка паметна плоча — скрита от човешки поглед, разбира се, на която да пише:

Тук спаха Понго и Мисис

Сетне ги отведе до покритото с паяжини прозорче и им посочи едно по-дребно свое копие, което патрулираше из двора на странноприемницата:

— Най-малкият ми син. Вече е застъпил на пост. Надява се да се срещне с вас за малко, след като си починете, и да ви помоли за отпечатъци от лапите ви — иска да си прави колекция. Малоброен почетен ескорт ще ви изпрати до края на селото, но няма да им позволя да ви отнемат много време. Лека нощ, макар че всъщност би трябвало да ви кажа добро утро. Приятни сънища!