Умберто Еко - Баудолино

— Няма значение — каза гласът на Поета, — важното е било намерението ти. Но за него ти ще отговаряш пред Бога. Аз искам само Градала. Отваряй!

С треперещи ръце Бойди се опита да отвори реликвеницата си, но на три пъти не успя да разчупи восъчния печат. Докато клечеше, Борон и Киот се бяха отстранили от него, сякаш той вече беше несъмнената жертва. При четвъртия опит кутията се отвори и всички видяха, че и този път вътре има череп.

— Проклятие! — изрева Поета и излезе иззад иконостаса.

— Беше самото олицетворение на яростта и умопомрачението, господин Никита, и аз вече не разпознавах в него някогашния си приятел. Но в този миг си спомних за деня, в който отидох да разгледам реликвениците, след като Ардзроуни ни беше предложил да ги вземем със себе си и след като Зосим, тайно от нас, вече е бил скрил Градала в една от тях. Вдигнах една от главите, доколкото си спомням, първата отляво, и я разгледах внимателно. След това я поставих обратно. Възстановявах си този момент с почти петнайсетгодишна давност и се виждах как поставям главата вдясно, на края на редицата от останалите шест. Когато Зосим е слязъл, за да избяга с Градала, спомняйки си, че го е сложил в първата глава отляво, е взел тази, която всъщност е била втората. Когато на тръгване си разпределяхме главите, аз взех последната. Явно е била тази на Зосим. Споменах ти, че без да казвам на никого, бях взел и главата на Абдул след неговата смърт. Когато след това извадих една от двете, за да я подаря на Праксей, без съмнение съм дал тази на Абдул — още тогава го разбрах, защото тя се отвори много лесно, тъй като печатът вече беше счупен от Ардзроуни. Така в продължение на почти петнайсет години съм носил със себе си Градала, без да го зная. Вече бях толкова сигурен в това, че не ми беше необходимо да отварям главата. Все пак го направих, стремейки се да не вдигам шум. Макар че там, зад колоната, беше тъмно, успях да видя, че Градалът е вътре, положен с вдлъбнатото напред и дъно, което изпъкваше отзад, закръглено като череп.

В този момент Поета дърпал тримата един след друг за дрехите, обсипвал ги с ругатни и им крещял да не се опитват да се подиграват с него, като че ли го бил обсебил някакъв демон. Баудолино оставил своята реликвеница зад колоната и излязъл от скривалището си.

— Градалът е у мен — казал.

Поета застинал от изненада. Почервенял като варен рак и изсъскал:

— Ти си ни лъгал през цялото време. А аз те смятах за най-чистия от нас!

— Не съм ви лъгал. До тази вечер и аз не знаех. Ти си объркал реда на главите.

Поета протегнал ръце към приятеля си и креснал с пяна на уста:

— Дай ми го!

— Защо на теб? — възразил Баудолино.

— Това е краят на нашето пътешествие — повторил Поета. — Беше неуспешно пътешествие и това е единствената ми възможност. Дай ми го, или ще те убия!

Баудолино отстъпил крачка назад, поставил ръце върху дръжките на своите арабски ками.

— Не се съмнявам, че си способен, след като заради тази чаша си убил Фридрих.

— Глупости — отвърнал Поета. — Нали чу, че тия тримата вече си признаха.

— Три признания са твърде много за едно убийство — казал Баудолино. — Аз бих казал, че макар всеки да е извършил това, което е извършил, ти си ги оставил да го направят. Щеше да е достатъчно, когато си видял, че Борон задвижва лоста на празното пространство, да му попречиш да го стори. Щеше да е достатъчно, когато си видял, че Киот мести огледалата, да предупредиш Фридрих преди да изгрее слънцето. Не си го направил. Искал си някой да убие Фридрих, за да можеш ти по-късно да се възползваш от това. Но не мисля, че някой от тези трима нещастни приятели е причинил смъртта на императора. Като те слушах да говориш зад иконостаса, си спомних за главата на Медузата, чрез която в стаята на Фридрих се чуваше всичко, което се прошепваше в отвора на охлюва долу. Сега аз ще ти кажа какво се е случило. Още преди началото на похода към Йерусалим теб не те свърташе на едно място и искаше да заминеш сам за царството на отеца, отнасяйки Градала. Чакал си само удобния случай да се отървеш от императора. След това, разбира се, ние щяхме да тръгнем с теб, но явно ние не сме представлявали грижа за теб. Или може би си имал намерение да направиш това, което направи Зосим, изпреварвайки те. Не зная. Отдавна трябваше да се досетя, че кроиш планове само за себе си, но явно приятелското чувство е замъглявало разсъдъка ми.

— Продължавай — изхилил се Поета.

— Продължавам. Когато Соломон купи в Галиполи противоотровата, спомням си много добре, че търговецът му предложи още едно такова шишенце, което обаче съдържало отрова. Когато излязохме от тържището, за известно време те изгубихме от поглед. После ти се появи отново, но беше без пари, защото, както ни обясни, те били обрали. Всъщност, докато ние сме обикаляли пазара, ти си се върнал при онази шатра и си купил отровата. Не ти е било трудно да размениш шишенцето на Соломон със своето по време на дългия път през земите на султана на Кония. Вечерта преди смъртта на Фридрих ти го посъветва, на висок глас, да се снабди с противоотрова. Така си дал идеята на добрия Соломон, който предложи своята — или по-точно твоята — отрова. Навярно си имал миг на уплаха, когато Киот реши да изпробва течността, но може би вече си знаел, че ако се поеме малко количество от нея, тя не е опасна, докато, за да умре, човек трябва да я изпие цялата. Мисля, че през нощта Киот се е нуждаел от чист въздух именно защото и малката глътка му е била подействала, но не съм напълно сигурен в това.