Умберто Еко - Баудолино

Борон беше плувнал в пот.

— Поете — извика, — прав си, влязох в стаята с помпата. Спорът с Ардзроуни бе събудил любопитството ми. Опитах се да я задвижа, без да зная, кълна ти се, с коя стая е свързана. Но от друга страна, бях убеден, че помпата не действа. Поиграх си, признавам, но само толкова, нямах никакви престъпни намерения. И после, ако е вярно това, което казваш, как ще обясниш, че в стаята на Фридрих дървата в камината бяха изгорели докрай? Ако допуснем все пак, че празно пространство може да бъде създадено, тъй че някой да бъде убит, в него не би могъл да гори никакъв огън…

— Не се занимавай с камината — строго изрече гласът на Поета, — за нея има друго обяснение. По-добре отвори своята реликвеница, щом си толкова уверен, че не съдържа Градала.

Призовавайки Бог да го порази, ако някога изобщо е допускал, че Градалът може да е у него, Борон разчупи с кинжала си печата и на пода се изтърколи едно черепче, дори по-дребно от другите, които бяхме видели дотогава, защото може би Ардзроуни не се бе поколебал да оскверни и детски гробчета.

— Добре, не е у теб — продължи гласът на Поета, — но това не те оневинява за туй, което си сторил… Да поговорим за теб, Киоте. Ти си излезе веднага след това с вид на човек, който има нужда от свеж въздух. Но трябва да си имал нужда от много въздух, щом стигна чак стените с архимедовите огледала. Проследих те и те видях. Докосна ги, раздвижи огледалото, което събираше лъчите на близко разстояние, както ни беше обяснил Ардзроуни, наклони го явно не как да е, защото действаше много внимателно, и насочи огледалото тъй, че при изгрева на слънцето да събере лъчите си върху прозореца на стаята на Фридрих. Добре си го насочил, защото тези лъчи са запалили дървата в камината. Вече празното пространство, създадено от Борон, е отстъпило пред новия въздух, който е подхранил огъня. Знаел си какво ще направи Фридрих, като се събуди полузадушен от пушека. Щял да помисли, че е отровен, и щял да отпие от Градала. Зная, и ти беше пил от него нея вечер, но не бяхме достатъчно внимателни и не забелязахме какво си направил, докато си го връщал след това в ковчежето. Явно на пазара в Галиполи си купил отрова и си капнал от нея в Градала. Планът ти е бил съвършен. Само че не си знаел какво е направил Борон. Фридрих е отпил от твоята чаша с отрова, но не когато се е запалил огънят, а преди това, когато Борон му е изсмуквал въздуха.

— Ти си луд бе, Поете — извика Киот, бледен като платно. — Аз не знам нищо за Градала, виж, отварям моята реликвеница… Ето, виждаш ли черепа?

— Добре, не е у теб — изрече гласът на Поета. — Но не отричаш, че си местил огледалата.

— Не се чувствах добре, ти сам го каза, исках да подишам нощния въздух. Поиграх си с огледалата, но Бог да ме убие, ако съм знаел, че ще запалят огъня в онази стая! Смяташ ли, че през всички тези години не съм си спомнял за тази моя непредпазливост и не съм се питал дали огънят не е пламнал по моя вина и дали смъртта на Фридрих не е свързана по някакъв начин с това? Години на мъчителна несигурност. Ти сега всъщност ми носиш облекчение, като ми казваш, че така или иначе, по това време Фридрих е бил вече мъртъв! Но за отровата, как можа да изговориш такава клевета? Онази вечер отпих от чашата съвсем искрено, изпълнен с възвишено чувство за саможертва…

— Вие всички сте невинни агънца, нали? Невинни агънца, които цели петнайсет години сте живели със съмнението, че сте убили Фридрих. Това не важи ли и за теб, Бороне?… Но да видим сега нашия Бойди. Ти остана единственият, у когото може да е Градалът. Онази вечер ти не излезе от стаята. На другата сутрин като всички нас откри Фридрих, паднал на пода. Не си го очаквал, но се възползва от случая. Отдавна си го замислял. От друга страна, ти беше единственият, който имаше причини да ненавижда Фридрих, защото той бе избил при стените на Александрия много твои другари. В Галиполи каза, че си купил онзи пръстен със съживяващото вещество. Но никой не бе те видял, когато си се пазарил с търговеца. Кой казва, че наистина е съдържал такъв лек? Отдавна си се бил подготвил с твоята отрова и си разбрал, че моментът е настъпил. Сметнал си, че може би Фридрих само е припаднал, и му изля отровата в устата, обявявайки, че искаш да го свестиш. Едва тогава, внимавайте добре, едва тогава Соломон установи, че той е мъртъв.

— Поете — изстена Бойди и падна на колене, — да знаеш само колко пъти през тези години съм се питал дали случайно този мой лек не е бил наистина отровен. Но сега, слава Богу, ти ми казваш, че Фридрих вече е бил умрял, убит от някой от тези двамата, или и от двамата.